Какъв късмет, че ти си ми майка!
Купувам на малкия нови обувки. Разхождаме се. По едно време той започва да куцука. Поглеждам, от „удобните" обувки, отзад на крачетата, са се появили две пришчици. Разбирам, че няма да мине без моята помощ и го гушвам. В едната си ръка държа дамска чанта, тип „пазарска" (практична еманципирана жена съм), в другата - торбата с марулите и лука, с третата придържам детето. Ох, обърках се, естествено, че нямам три ръце, макар че би било супер! С една дума - детето ми виси на врата... Вървя, пъшкам. Синът ми е на пет годинки и не се съобразява с инфлацията, а добре си папка и бая тежи. Целувам го от умиление - толкова рядко имам време за него, а той ме пита:
- Мамо, много ли ти тежа?
Правя гримаса, нещо като усмивка. А детето ме прегръща силно и ми шепне в ухото: „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка! Представяш ли си да ме беше родил татко? Тогава ти трябваше да ни носиш и двамата, защото той все казва, че няма сили да ме гушка, а като знам какви маз ...