Какъв късмет, че ти си ми майка!
Какъв късмет, че ти си ми майка!
Купувам на малкия нови обувки. Разхождаме се. По едно време той започва да куцука. Поглеждам, от „удобните" обувки, отзад на крачетата, са се появили две пришчици. Разбирам, че няма да мине без моята помощ и го гушвам. В едната си ръка държа дамска чанта, тип „пазарска" (практична еманципирана жена съм), в другата - торбата с марулите и лука, с третата придържам детето. Ох, обърках се, естествено, че нямам три ръце, макар че би било супер! С една дума - детето ми виси на врата... Вървя, пъшкам. Синът ми е на пет годинки и не се съобразява с инфлацията, а добре си папка и бая тежи. Целувам го от умиление - толкова рядко имам време за него, а той ме пита:
- Мамо, много ли ти тежа?
Правя гримаса, нещо като усмивка. А детето ме прегръща силно и ми шепне в ухото: „Какъв късмет, че точно ти ми се падна майка! Представяш ли си да ме беше родил татко? Тогава ти трябваше да ни носиш и двамата, защото той все казва, че няма сили да ме гушка, а като знам какви мазоли има на краката...
- Той и татко ти излезна голем късметлия с мене, ама кога ли ще му се напукат петичките... просто се чудя!
© Светлана Лажова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Вероника, такива да са ни бръчките, от смях, а не от друго! Усмихна ме, за което ти благодаря!!! Вили...ще се разберем с тебе накрая!!! Усмивка и за теб!!!
-
Бих ти казал "Съгласен сам!", но само ако "озаптиш твоите трима "гвардейци" и ми гарантираш неприкосновеност!
Радвам се, че те познавам! Бъди много, много щастлива с тях! -
Вили, я по-добре ти ме носи! Аз я имам 52 килца, я не. Почти като торба цимент, ще ме издържиш, а аз съм нежна и няма да мога да те вдигна...Или другия път да пробваме, а?
-
Зарежи Пинчето! Аз съм само 65 кг, но по-добре да ти излезе име, че си носила на ръце мъж, отколкото жена! Някак си по-авторитетно ще е!
-
Обичам ви! Зареждате ме с положителна енергия, а от това по-хубаво - здраве!!! Как да не се чувствам щастлива, че ви имам!!! А сега отивам при всеки един от вас да ви чета!
-
и ние сме късметлии тук,
че те имаме!
целув*
( я ме поноси малко,
обещавам да не ти тежа повече от 56 кила))) -
Наистина късмет! Супер си!
-
Светле така забавно и увлекателно пишеш !!!Все се питам ,какво ли ще е да ги разказваш на живо....твойте весели, хумористични разказчета,които те е гледал на живо е голям късметлия!!!
Поздрав !!! -
Благодаря ти миличка и за трите порции смях!
Прочетох си ги,и вече мога да си лягам с кеф!
Е,не с ушанката ,но и май за пионерче нямам настроение!
Така че,лека нощ от мен!Много целувки! -
СТРАХОТНА СИ!!!!1 така ги докарваш,че си разчеквам устата докато те чета.
-
Ех, че хубавооооо.Защо ли ми е толкова познато
Ще взема да го пратя на мъжа ми -
Хехехеххе...
Ти си невероятна! -
Ах, Светле, обожавам твоите разкази! Чакам ги като дете шоколад.
Благодаря ти от сърце! -
Голям Човек си и Голям Творец.... Браво!!! Толкова много истини има в разказите ти, поднесени по невероятен лек и комедиен начин!
-
Тия деца... с късмета си се раждат... видяло се то!
Ама бащите... Ох! -
Късметът е и за нас !
Присъединявам се към Романтик ! -
Ех, върви им на някои, късметлии са!
Но добре че нямате по три ръце наистина! Че и с две по колкото харчите! -
Таткото не знам, ама ние сме си късметлии с теб. Няма, няма и ни зарадваш та се посмеем ей така от сърце. Не знам защо, ама все си те представям пред мен и ги разказваш. С интонация, мимика. И почвам да се смея още повече. Образ голям си. Благодаря за настроението, Светле!!!
-
Умирам за твоите разкази!
Да е жив и здрав сина ти,мила!
Нека си хапва детето...а ти заяквай
Прегръщам те,мила!
Днес усмивките на лицето ми са породени от теб!!!
Благодаря ти най-искрено!
Прегръщам те! -
Ох Светле, спри се малко, че сили нямам вече, а и заприличах на онзи от "Батман" с широката усмивка.
Поздрав и усмивка.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
