Глава седма – за разните бандити, дето ходят по къщята
Ей така – думам си туй-онуй, фантазирам си и съм стигнал до дома. А наоколо вече мръква. И стомахът напомня, че съм още човек. Поради което се прибирам и сядам уморено в кухничката.
После се отпускам за нормална почивка. Но не би!
На вратата се позвъни. Напуснах мястото си пред угасеното традиционно домашно огнище - телевизора, и отворих. Двама в костюми, учтиви.
- Добър вечер. Ние сме от енергото.
- И какво му е доброто? – унило попитах аз - Пак ли пари искате?
- Трябва да проверим електромера ви. Много малко харчите напоследък, вие дори телевизия не гледате ли?
- Че аз българска телевизия не гледам – да не съм мома, та все да ме лъжат? - възразих неуверено.
Обаче те влизат, проверяват, пишат нещо, искат пари, броят, кимат, сбогуват се.
А на вратата се звъни. Двама, в костюми, учтиви.
- Добър вечер. Ние сме от ВиК-ато...
- А-а-а, навреме идвате – казвам саркастично – И водата тъкмо пристига... ...