Камбани

Всеки ден се будя изпълнен с оптимизъм.
Трудно е сред масата да вървя - изпълнена с негативизъм.
Раздавам усмивки, нищо не ми коства.
Получа ли в замяна – горд съм – за това милея-силно зная, че си струва.
С наведени глави не ми се нрави околните да виждам.
Погледи обхванати от безумието-страшно – до там ли стигнахме? – Не ни завиждам.
Опитвам да посоча, че по-лошо има.
Нека да не търсим по-добро място от нашата родина.
Един от начините да започнем да гордеем се с нея,
е първо да се променим отвътре ние.
Да започнем да мислим-положително, да правим добрини - без скрити задни мисли.
В чуждите паници да не гледаме със злоба.
Децата да научим, да държат се като разумни-хора.
По-често да засвидетелстваме нашата признателност към близките ни.
Омразата-ужасна да забравим.
С обич да завиваме се един друг, не с ненавист злобна.
Това от което се нуждае всеки е любов.
Радостна глъчка в гласовете да кънти - това е моя зов.
Аз знам, че няма да успея да кажа на всеки поотделно какво искам.
Пишейки това писмо знайте, че за вас мисля.
Светлина невинна-детска пращам.
Представете си как усмихвам се сега докато драскам.
Картината-слънчева в моята глава е ясна.
За тъга и гняв в нея няма кътче място.
Като камбанен звън-кънтящ усещам веселие да ни обхваща.
Чувам как тъмнината бързо се оттегля,
пространството заемано от нея се променя, занемя се от светлина-съкровена.
Апела ми, надявам се да е понятен.
Всяка сутрин да се постараем да даряваме с усмивки,
другите дори да са ни непознати.