ПРЕДИСЛОВИЕ: Още пазя eдин картон, на който мама ми е очертала двете ръчички, скоро след като съм се родила. Отгоре е написала обичам тъ, а отдолу – МЗС. Питала съм я какво означават тези букви. Това не са нейните инициали. Усмихваше се и ми казваше: „Това е тайна. Като пораснеш, ши разбериш.“ Този разказ е за част от удивителния, пълен с обрати живот на мама… и за нейната малка тайна.
* * *
Съмна съ. Щом съ развидели, съ будя. Светлината ли ми гложди очите, птичките ли дет тъй пеят… Разбуждам съ и ни мога да спя. Тоз момент най го обичам. Думата ми й за лятоска, щот през зимата още в тъмница тракам менците: добитъка да нахраня, да издоя, да омеся… и то съ съмни. А сиги си лежа, гледам картичката на стената и си мечтая. То не е баш картичка, а един лист от списание. Аз и мъжъ ми съ държим за ръце и тичаме по брега на мурету, краката ни пръскат водата и приличаме на кончета. Никогиш ни съм виждала мурету. И той не ми й мъж, но аз така си му викам. Тичаме, тичаме… Гаче ли фъркаме. После ...