Картини от едно пристигане
Здравей, Любов моя,
ще Ти се наложи...
Да, днес ще ти се наложи да пристигнеш там, където случайните минувачи няма да видят присъствието ти, но неслучайният посрещач ще го желае. Там е... като тук! Глаголите умеят да събират факти, но не умеят да им се радват.
Фактът е съществително. Обича да е зависим от прилагателните на всяка лична история. В музея на дните, зад стъклените витрини на до болка различното, всяко от всичкото еднакво е разположено в своя зала. И очаква, и ни очаква... Да му позволим ли да ни разгледа?! Тази би ли ни харесала... Как мислиш?
...
В прозорците е планина, с небе,
зеленото на август е в очите ми...
И лястовиците със шумните следи,
и евъргрийните, на тромпетиста,
свирещ в парка, всяка вечер…
И песничката на щурците,
и прозрачния воал на вечерта,
и късата алея до звездите,
и пръските на въздух и вода,
и вятъра с дъжда от висините,
и езерцето с жабешкия хор,
и дрямката на речната тръстика,
и катерицата на онзи бор,
и гущерчето, украсило ми стените.
Луната – хлебна пита, или сърп,
и слънчевите пътища в небето.
Високото е винаги дърво,
терасата е мястото отсреща.
А в ниското, извира бялата река.
С водите ѝ
кафето ми те срещна.
...............
Държа ръката ти. Дишай!
Добре си, и това е най-важното.
В прегръдките на сърцето си...
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Силве, Благодаря!
