Кашкавалка
– Много обичам кашкавалки – съобщи гордо мъжът на средна възраст и извади цигарата от устатата си. – Хубави са. Нежни някак.
Жената зад щанда чакаше да получи парите за кашкавалката и не бързаше да я даде на купувача.
– Лев и петдесет – напомни тя и го погледна въпросително.
– А, да! – пак постави цигарата в устата си и започна да тършува из джобовете. – Имам пет лева на цяло, та затова рекох да използвам стотинките. Аз тях винаги ги държа в левия преден джоб, защото той не е скъсан. И задните не са скъсани, обаче ми е по-удобно...
– Хайде по-бързо, бре! – обадиха се тези зад него. – Няма само тебе да чакаме.
– Следващият! – Продавачката се ядоса, понеже пушачът така и не намери стотинки да плати, а не се мърдаше от мястото си.
Мина повече от час и закуските присвършиха. Опашката намаля, сви се, а после изчезна. Беше ранна сутрин, а павилионът се намираше на около половин километър от брега на морето. Месецът беше април, нямаше почиващи, по това време курортът се подготвяше за сезона и хотелите наемаха първите работници за ремонти и почистване. Този павилион и един магазин бяха единствените места в района, откъдето човек можеше да си купи нещо за хапване. А закуските в павилиона бяха превъзходни. Личеше по опашката. Спореше се дали продавачката ги приготвя сама и на място, но никой не поставяше под съмнение вкуса и качествата им.
Пушачът, този почитател на кашкавалките, се появи отново.
– Пак ли ти? – усмихна се жената от павилиона. Беше доволна, че всичко се разпродаде бързо. Сега имаше само още малко работа – да почисти, да измете, да измие това-онова – и да тича към вкъщи. Че и там я чака работа. Много повече от тая тук. – Пак ли? Всеки ден едно и също. Не ти ли омръзна?
– Ама аз наистина много обичам кашкавалки. Ухаят на дом.
– Не знам какво да ти кажа – погледна го тя съжалително. – И аз обичам много неща, но като знам, че не мога да ги получа...
Оня живна, някакво огънче проблесна в очите му:
– Какво? Какво правите в този случай? Когато разбирате, че никога няма да можете да си позволите или да имате онова, което обичате най-много... тогава какво правите?
Тя го изгледа подозрително. От две-три седмици този отчаян човек на средна възраст, нито дебел, нито слаб, нито откачен, нито съвсем нормален, висеше на опашката, редеше се чинно и когато му дойдеше реда, съобщаваше факта, че обича кашкавалки, после ровеше из джобовете си нервно, извиняваше се, обясняваше къде обикновено държи парите си, дето все ги нямаше; накрая или се отдръпваше, или пък направо го избутваха. Упорит човек. Но беше тих иначе, нямаше злоба в него. Стоеше отстрани и гледаше как другите купуват закуски, преглъщаше и мълчеше. После офейкваше нанякъде.
– Много философски си настроен днес – констатира продавачката. – Не знам дали ме питаш сериозно. Това е дълбок въпрос.
– Сериозно питам. Да. Съвсем серирозно.
– Ще ти река нещо, щом е тъй. – Жената взе една табла от витрината и бавно я постави в умивалника. Обмисляше какво да каже. Накрая се реши: – Когато човек осъзнае, когато го разбере с най-силната болка в сърцето си, когато си даде ясна и пълна сметка, че това, което обича, никога няма да бъде негово, тогава или го намразва, или го обиква още повече. Добрите хора обичат и това, което не могат да притежават, защото обичта им е заради него, а не заради тях. Аз поне така се опитвам да правя. Не че ми се е случвало скоро да вземам такова решение. Но така мисля.
Човекът се просълзи, думите навлизаха бавно, на хапки в съзнанието му, видът му беше на болен, който току-що е разбрал, че ще оцелее, че ще се излекува. Въздъхна:
– Благодаря ви! Точно това исках да чуя. Наистина. Благодаря.
– Чак пък толкова – засмя се жената. Бързаше, но този странник изведнъж ѝ се стори симпатичен. И защо пък използва учтивата форма, когато ѝ говори? Това не се среща често тук, а и хората се чувствата като един дол дренки и знаеха, че няма защо да го усукват – всички бяха на едно дередже. Вдигна рамене: – Нищо особено не съм казала.
– Напротив, казахте много с малко думи. Аз ще обичам кашкавалките още повече – дори заради това, че никога няма да мога да си позволя да купя една от тях.
Продавачката се разсмя. Не се смееше шумно, но от очите ѝ протекоха сълзи, защото ѝ стана весело по онзи начин, по който децата в училище се смееха, когато някой падне или си изпусне филията с маслото надолу. Това не е много смешно, но когато съзнанието ти е чисто и нищо не го обременява, изглежда съвсем весело. Кашкавалката като източник на философия! Виж ти. Избърса сълзите си и каза:
– Но това е глупаво, човече. Когато става дума за кашкавалка, то не се отнася към това, за което споменах преди малко. Кашкавалка всеки може да си позволи. И не върви да се говори, че тя е нещо, което човек обича, а не може да има. Хората не обичат кашкавалки... по този начин. Смешно е. Дребнаво. И глупаво.
– Като мен. Може пък да нямам предвид кашкавалката – усмихна се на свой ред вечният купувач. – Важното е, че вече имам причина да обичам по-силно отпреди без да се надявам на нищо и пак да бъда щастлив.
Задъвка цигарата, която винаги стърчеше незапалена в устата му, и се отдалечи без да се сбогува. Изглеждаше все така тъжен, но някак обнадежден.
Продавачката се замисли. После сбърчи вежди и поклати глава: „Не, това е невъзможно!” Видя през прозореца как фигурата на мъжа бавно се отдалечава по тротоара. Изведнъж пожела той да се върне. Искаше да го попита нещо. Не вървеше да хукне след него, щеше да изглежда неуместно или дори още по-зле. Но все пак... дали щеше да се обърне, ако знаеше какво мисли тя в момента?
Жената се върна при приборите и тавите, пусна горещата вода да шурти и отново се замисли. После се изчерви. Сложи ръка на устата си и спря водата. Този човек говореше за нея. Не беше много умен, нито го биваше в сравненията, но... никога досега не беше получавала по такъв искрен и хубав начин намек, че е харесвана.
„Но ако е така – каза си, – защо му наговорих тия глупости за добрите хора?“
© Владимир Георгиев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Лидия, SMooth.
-
Ама каква метафора е използвал човека, романтик
Пък тя, хубавата кашкавалка, си е цяло изкуство Къде ли се загуби тая любов, чистата и простичка, обикновената?! -
Ох, как хубаво характеризираш тези обикновени - "нищо и никакви", ГОЛЕМИ хора. Любовта е дар за всички, но не всеки я получава в живота си.
-
Благодаря, Зигфрид В.
-
Много ми хареса разказът, и обратът накрая. Не са нелогични героите, според мен са много чаровни. То аз колко съм бил нелогичен като се замисля, с какви сравнения съм свалял жена ми, леле майко!…😅 А иначе е много хубаво да обичаш, без да се надяваш на нищо.
-
Благодаря, Никой. Съгласен съм, че всеки трябва да живее в своя разказ.
-
Владимир, замислих се, какво обичам и може би моят разказ би се казвал "Сладолед". Няма ароматът на дом, но е прохладен и сладък.
-
Благодаря, ИнаКалина. Какви понички имаше, да.
-
Страхотен разказ, Владимир. Много ми хареса- и диалога между тях и края..Сега така ми се прияде кашкавалка по едно време започнах да преглъщам и да си мисля- почерпете го една кашкавалка, човека еййй, за една кашкавалка, ела бе, човек, имам в къщи цяла тава кашкавалки...нали, така го окуражавах..но съвсем не ми дойде на акъла, че е влюбен. Даже мисля, че жената просто си е въобразила - човекът просто обича кашкавалки. А какви понички имаше, а?!
-
Мдааа. Уцели, Боряна. Благодаря за коментара.
-
Владимир, та кой е логичен щом се появи любов? 😉
-
От сърце благодаря, Силве. Да, права си. Ще помисля.
-
И аз мисля, че сбърка като му философстваше два часа за естеството на кашкавалките. Според мен има варианти за продължение, дори и да са нелогични героите. Един алтернативен вариант - щом обича толкова кашкавалки, (на другата сутрин) може да удари едно рамо с работата и да хапва на корем.
Поздравления за хубавия разказ! -
Благодаря, Антоанета (радвам се), Таня.
-
Интересно
-
След като прочетох разказа и коментарите се развеселих.
-
Благодаря, Пепи (кефи ме кашкавалчо), Боряна (как да го продължа, като тия двамата изглеждат нелогични? а на всичкото отгоре тя изглеждаше съвсем омъжена), Катя (да, дори повече от флирт).
-
Това се казва изтънчен флирт.🙂
-
Ааа, не може така. Искам продължение! 😊
-
Ей, как го извъртя! Браво, кашкавалчо! ТЪкмо чак ми стана досадно от еднообразния брътвеж и обяснения и - хоп!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
