4 min reading
Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносна битка” - хем да се разтоварят, хем е по-интересно от някаква италианска история, дори настъпи бащиното сърце с намек, че Катето е едва петгодишна и не е хубаво да гледа разни там трилъри-милъри.
На което Иванов с досада отговори, че му е писнало от разливането от екрана на бози и кървища, че един трилър има поне малко напрежение, че в екшънчето се вълнува само дали ще ранят пак героя в юнашкото лява рамо, та с една ръка да изтреби враговете, че дори понякога ти се иска да викнеш на лошите: „Абе, вие луди ли сте? Не знаете ли че това е бат Рамбо, та сте се изправили насреща му?”, че...
И Пешко млъкна, опъна се на дивана до Катето и впериха очи към екрана. А там се развиваше една такава бавн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up
Но после децата се отракват...