Иванов взе програмата на телевизията, взря се уморено и рече:
- Е, тая вечер ще си почина. По кабелната има някакъв трилър. Че и италиански - и щракна с дистанционното.
Пешо се опита да протестира, замърмори нещо за любимия си екшън, дето ще го въртят пак по първа, намекна да гледат поне „Смъртоносна битка” - хем да се разтоварят, хем е по-интересно от някаква италианска история, дори настъпи бащиното сърце с намек, че Катето е едва петгодишна и не е хубаво да гледа разни там трилъри-милъри.
На което Иванов с досада отговори, че му е писнало от разливането от екрана на бози и кървища, че един трилър има поне малко напрежение, че в екшънчето се вълнува само дали ще ранят пак героя в юнашкото лява рамо, та с една ръка да изтреби враговете, че дори понякога ти се иска да викнеш на лошите: „Абе, вие луди ли сте? Не знаете ли че това е бат Рамбо, та сте се изправили насреща му?”, че...
И Пешко млъкна, опъна се на дивана до Катето и впериха очи към екрана. А там се развиваше една такава бавн ...