КАЗАКА
Хоризонтът просветля и тънката ивица на изгрева подгони нощта. Монотонният плисък на вълните, сякаш бе част от самата тишина. Бризът се спусна към брега. Слънцето изплува и първите лъчи се плъзнаха по водата, заиграха се с нея, позлатиха я и стопиха дрезгавината. Плажът, наситено-зелените хълмове, разкривените рибарски заслони, живописните постройки на ресторантите, вълноломът с фара - всичко се открои ясно и тържествено. Само утринта разкриваше ярката красота на пейзажа. По-късно палещите лъчи на слънцето щяха да размият картината и да я потопят в трептяща мараня. В далечината рибарите се суетяха около тегленето на грипа. Улисан в дърпането на мрежите, Казака не се отличаваше по нищо от останалите - мръсен, брадясал, навъсен, опъваше с яд и псуваше слабия улов. Двете лонди с риба бяха поделени. Останаха само гларусите - крещяха и алчно се трупаха на изхвърления миджит. Казака остави кофата на пясъка, извади от джоба си смачкан, овлажнял пакет цигари - запали и опъна дълбоко. Ви ...