КЕЛЕШ
Аз! Не става дума за друг! Келеш съм си! И ако в нещо се съмнявам, то не е дали съм или не съм, а дали съм не какъв да е, а голям келеш. Как да не се съмнявам? Има ли някой да не иска, не само да е голям, ами и да е най голям? Няма значение в какво.
Гризе ме това пусто съмнение. Отвътре! Изяжда ме. И да се насиля да го забравя, да го позаобиколя, все ще пъкне нещо да го извика.
Че съм келеш, отдавна ме нарочиха. Покрай мен, нарочиха и тия дето бяха до мен. Работехме в една стая седмина. Шест мъжки и едно женско. То пък едно женско! Различаваше се от нас само по това, че чат-пат обличаше рокля и че ние ходехме в мъжката, а тя в женската тоалетна. Само по това. Иначе, по шашкании не ни отстъпваше. Бе, хубава жена! Като я гледаш хваща око, ама загубено. Като се залепила за един баламурник, досуш като нас, та само с него. Ни се скара с него, ни се разведе, ни друг погледна. Пуйка! Че при нас тогава нямаше женско, поне три пъти да не се е развеждало. Тая нито един път!
А ония, мъжките ...