"И беднякът може да е щастлив... Хиляди пъти е по-лесно да ходиш в дрипи и да просиш, отколкото да носиш скъпи дрехи и да си нещастен".
Задух бе. Изгоря пшеницата в полето. Обедняха селяните. Гладуваше добитъкът. За дъжд молеха…
С невярващи очи търсеха по небесния калдъръм каручката на Гръмовник Илия.
Безхлебен, Дядо Митьо приглади разбърканите си бели коси. Скри бързешката шишенцето с ракията под мишница и се намъкна в тъмната черква на манастира. Отвън се тресна. Заваля дребен дъждец. Дядо Митьо, взрян в шарените стенописи, се прекръсти. Всяка стена от черквата имаше своя история…
- За хляб ли си дошъл, старче? - смъмри го зад гърба му някой.
Дядото се обърна и видя сърдито лице на млад монах, който сякаш бързаше за някъде.
- От дъжда дойдох да се скрия. - измънка Митьо, докато стомахът му проскърцваше от глад.
- Остани тогава, ама пази тишина. Стените слушай! - каза бързо монахът и се изгуби някъде из тъмнината.
Митьо легна на пода в близост до иконостаса. Мислеше за бабата, дето гл ...