КЛЕТВА
Тренът от Русе пристигна по разписание. В есенната вечер оживлението на гара Трапезица беше голямо: носачи и файтонджии предлагаха услуги, посрещачи викаха радостно, други разпалено разговаряха в движение, работници в омаслени дрехи почукваха с дълги чукове по спирачките... Не след дълго се чу пронизителен писък на свирка, локомотивът се обви в облаци от пара и потегли към последната спирка в старопрестолния град.
Множеството постепенно се оттече и гарата отново утихна.
На перона останаха само двама пасажери. Единият – доста възрастен, с бяла, леко разрошена коса, мустаци със завити нагоре краища, черен костюм, бяла риза, сива вратовръзка, бастун в едната и куфар в другата ръка. Дълбоките бръчки по изпитото лице и щръкналите, провесени над присвитите сини очи вежди контрастираха на стегнатата фигура и изправените по войнишки рамене. Другият бе млад, простичко облечен селянин.
– Да вървим, г-н Радионов! – каза младият мъж. – Не е много далече.
Светлината от електрическите лампи т ...