Беше толкова тихо в старата библиотека на малкото затънтено градче, когато изведнъж голямата врата, понатежала на старите си панти се отвори и силно изскърца, а в тишината шума прозвуча, като писък на изплашена птица. Вътре влезе момиче, на около 12 години, облечено с панталони и спортно яке, на лицето си имаше очила, с тъмни рамки и красива, дълга, тъмна коса, вързана на опашка. Старият библиотекар вдигна очи от бюрото си и погледна момичето над очилата си. Той не беше много възрастен, имаше вид на начетен, скромен и преживял много в живота, човек. Имаше добродушно излъчване: - обикновено хората, които са минали през доста изпитания имат обостряна чувствителност, стават по-извисени и състрадателни, хора които умеят да подреждат приоритетите си. Изглеждат по-затворени и интровертни личности, но душата им е бяла, а на тях това им е достатъчно, за да живеят в мир и хармония със себе си. Момичето поздрави учтиво и попита, къде е сектора с енциклопедиите. В същото време всички книги затаил ...