May 8, 2018, 6:45 PM

Когато мечтаят сакатите 

  Prose » Narratives
578 9 6
9 мин за четене

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • “ Той има нужда от толкова малко, за да е щастлив...“- хубав разказ, Яворе! Трогва! Духовната инвалидност е по- страшна!
  • Много силна творба!
    Мъж съм, но се просълзих...
    Просто дори не мога да коментирам, но поне едно нещо мога да кажа тук - току що открих автор, на когото искам да се запозная с цялото достъпно творчество!
    Поздравявам те!
  • Хората, от които зависи живота на болните, ги наричат с най-милите имена, а ги обричат на гибел. И всъщност сакат не е човек с недъг, а този, който не го разбира. Благодаря!
  • Яворе, ти успя да трогнеш и моето сърце!
    Сега за "сакатите" и "недъгавите".
    Ние, българите не сме милосърдни.
    Иначе нямаше да използваме толкова грозни думи за болните хора.
    Сакат и недъгав са думи, които отделят болния човек от обществото.
    И обществото ни се срамува и бяга от болните хора вместо да им помага.
    А човек си мисли:
    "Добре, че не се случи това с мен, с моето дете".
    И после въздиша и заспива спокойно.
    Но ти, в своя разказ даваш една надежда, искрица живот за нашите болни.
    И за техните майки и бащи, превърнали се в мъченици, за да спасят чедата си.
    Бъди жив!
  • Всички имаме нужда от малко,за да бъдем естествени,но понякога желаем толкова много,че губим това което имаме... добротата.
    Поздравления,Явор!
  • Има творби, които не се коментират! Благодаря!
Random works
: ??:??