Когато Олимп осъмна в пламъци
Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изплетени от цветя и клонки; нито опияняващо нежните звуци, които се носели от арфите им; нито огромните пухени легла с балдахини; нито купищата вкусни плодове и бездънните кани с вино, които можели да получат само с едно махване на ръка.
И тогава създали хората. Невероятно оживление завладяло битието им. Да контролират живота и съдбата на същества, много по - нисши от тях им се сторило чудно занимание, изпълнено с много емоции и неподозирани обрати. Но колкото и голямо да било удивлението им от това да изсипват над тях стихии и от време на време, така - за разнообразие и малко щастие, в един момент, много скоро и това им омръзнало.
И тогава създали любовта. Истинско вълшебство настъпило в живота на хората. Любовта ги направила по-щастливи, по-красиви, по-смели и по-добри. Вдъхновение се леело отвсякъде. Започнало да се рисуват картини, да се правят статуи, да се пеят песни и да се пишат стихове... На Боговете им станало изключително интересно. Толкова много им харесало, че решили да изпитат любовта и помежду си. Щом хората - тези толкова по-нисши същества вършели всичко това от любов, на какво ли щяха да бъдат способни те - Боговете, под въздействието на това толкова силно чувство!?! И го направили. На другия ден планината осъмнала в пламъци...
И тогава създали смеха... За да понесат любовта...
© Светла Асенова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Въпреки това го прочетох, заинтересован, че не се опита да се конфронтираш, както биха направили други, а прие мнение. И сега да кажа - Чудесна притча, или приказка. А вътре и отдолу, в подтекст, има още по-интересни неща: Да контролираш, да се самопочувстваш велик, да се мислиш за първа инстанция (пък дори и да си - ти си случайно такава, сега, тук! Защо ли? - Дори Боговете и те са днес едни, утре - други - защото само Един е ТОЙ! А Природата, вселените, Хаосът е, и ще бъде! Дори без Време и Пространство - може би! И по-близко - много е актуално създаването на божествено самочувствие (както винаги - тотално неоправдано) - лесно при ниска степен на образованост (естествена образованост, дължаща се на СТРЕМЕЖ, СЛЕДСТВИЕ ОТ ИНТЕЛЕКТ!). Та ето тези са малките ми мисли...
-
Разбирам.
Аз губя!
-
Бих го прочел, ако беше с нормален цвят на шрифта.
-
Благодаря ти, че прочете, Чо!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Най - после някой да забележи, че и аз съм тук!