Когато Олимп осъмна в пламъци
Един ден на планината Олимп настанала ужасна скука. Боговете толкова много си имали всичко, знаели всичко, можели всичко и виждали всичко, че без да разберат как точно, изведнъж изпитали непоносимо отегчение. От всичко. Нищо вече не ги радвало. Нито красивите Богини, които се люлеели на люлки, изплетени от цветя и клонки; нито опияняващо нежните звуци, които се носели от арфите им; нито огромните пухени легла с балдахини; нито купищата вкусни плодове и бездънните кани с вино, които можели да получат само с едно махване на ръка.
И тогава създали хората. Невероятно оживление завладяло битието им. Да контролират живота и съдбата на същества, много по - нисши от тях им се сторило чудно занимание, изпълнено с много емоции и неподозирани обрати. Но колкото и голямо да било удивлението им от това да изсипват над тях стихии и от време на време, така - за разнообразие и малко щастие, в един момент, много скоро и това им омръзнало.
И тогава създали любовта. Истинско вълшебство настъпило в живота на хората. Любовта ги направила по-щастливи, по-красиви, по-смели и по-добри. Вдъхновение се леело отвсякъде. Започнало да се рисуват картини, да се правят статуи, да се пеят песни и да се пишат стихове... На Боговете им станало изключително интересно. Толкова много им харесало, че решили да изпитат любовта и помежду си. Щом хората - тези толкова по-нисши същества вършели всичко това от любов, на какво ли щяха да бъдат способни те - Боговете, под въздействието на това толкова силно чувство!?! И го направили. На другия ден планината осъмнала в пламъци...
И тогава създали смеха... За да понесат любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
