Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блестеше слаба надежда да се намери – такава, каквато беше, преди да го срещне. Когато се отби от главния път по посока за селото, снежинките се превърнаха в плътна пелена, но тя не ги забеляза. Държеше здраво волана и погледът й се беше зареял в белотата, сякаш търсеше един нереален свят, който щеше да я скрие от болката. Не мислеше за път назад... Все още. Тръгна към селото с вярата да намери...
Не спа цялата нощ. Когато се разсъмна, пое на път. Още вчера се раздели с часовника, телефона и лаптопа. Караше и бягаше от мислите, от чувствата... от себе си.
Първите къщи на селото се появиха внезапно като призраци. Колата сякаш сама спря до прага. Тя остана дълго затворена в нея, сякаш съжаляваше, ...