Когато спрях да те обичам

Не смея да поглеждам в очите ти. Какво ли ще съзра там дълбоко в тях.? Дали бури урагани или просто безкрайна празнота? Не искам, не искам да поглеждам в тях, не искам да надникна във душата ти. Не ме вини,че те излъгах. Неволна грешка бе това. Виновна съм признавам. Не ме кори, че в мене чувството умря. Аз просто се отдадох на страстта, пламтяща в мен. Откраднах си един грешен миг, една развратна нощ. Не при тебе няма да оставам, не бих могла да понеса да те поглеждам,  а ти да ме виниш, че неверница аз бях. Не бих понесла твоя гняв. Не съжалявам, че съгреших, а само че с това те нараних. Не исках така да се получи, но имах нужда друг да ме докосва. Не искам нищо от теб, само прошка. Това ми стига. Не искам да те наранявам вече, не искам да опустошавам душата ти. Ще си отида обещавам. Само да чуя " Прощавам ти" и никога няма да ме видиш. И в този миг тези две думи се отрониха от устата ти. С колко болка бяха пропити те. Не мога да ти помогна вече. Не мога да излекувам разните ти. Сбогом, така е най-добре. Между нас вече нищо няма. Целувам те по челото и излизам от стаята. След хлопването на вратата чувам твоя вик. Навеждам глава и тръгвам по коридора крачейки към един нов живот. И все още се питам какво ли щях да съзра в очите ти.