1.08.2008 г., 16:19

Когато спрях да те обичам

1.2K 1 2
1 мин за четене

Не смея да поглеждам в очите ти. Какво ли ще съзра там дълбоко в тях.? Дали бури урагани или просто безкрайна празнота? Не искам, не искам да поглеждам в тях, не искам да надникна във душата ти. Не ме вини,че те излъгах. Неволна грешка бе това. Виновна съм признавам. Не ме кори, че в мене чувството умря. Аз просто се отдадох на страстта, пламтяща в мен. Откраднах си един грешен миг, една развратна нощ. Не при тебе няма да оставам, не бих могла да понеса да те поглеждам,  а ти да ме виниш, че неверница аз бях. Не бих понесла твоя гняв. Не съжалявам, че съгреших, а само че с това те нараних. Не исках така да се получи, но имах нужда друг да ме докосва. Не искам нищо от теб, само прошка. Това ми стига. Не искам да те наранявам вече, не искам да опустошавам душата ти. Ще си отида обещавам. Само да чуя " Прощавам ти" и никога няма да ме видиш. И в този миг тези две думи се отрониха от устата ти. С колко болка бяха пропити те. Не мога да ти помогна вече. Не мога да излекувам разните ти. Сбогом, така е най-добре. Между нас вече нищо няма. Целувам те по челото и излизам от стаята. След хлопването на вратата чувам твоя вик. Навеждам глава и тръгвам по коридора крачейки към един нов живот. И все още се питам какво ли щях да съзра в очите ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Амбър Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...