Когато водата отмина
Всичко си беше на мястото...
Пред автогарата си седеше Куца Пена, продаваше това, каквото човеку не трябва...
И в кметството си беше кметът – който пак успешно отсъстваше, баш когато го търсят...
Кольо Фатмака отново си дремеше на основния градски кръстопът – магистралата, по която вечер се прибираха стадата...
Доктор Иванчев можеше да бъде намерен пак в кафене-бар-механа-вариете „Чичолина”...
Директорката на детската градина пак си почиваше в кабинета на втория етаж в училището – единственото място, където детски глас не се чуваше...
Излизащите от дискотека „Тих ужас” деца в учудване научаваха от телевизора, че е имало наводнение...
И бързаха да се приберат по домовете – за изненада на близките си, които пак не ги очакваха преди срядата...
Е, не тичаха по улиците – водата не само не беше отнесла дупките, ами и беше им открила филиали. За радост на фирмата на Чочо Дявола, която с ухилен потрес беше разбрала, че се е появил фронт за печалба. А дали щеше да се работи – това е друг въпрос...
Лелките от кварталния обменен клюкарски пункт вече бяха заели местата си на стратегическото място пред общината и даже разменяха още топли клюки за потопа...
В читалището промени нямаше. Едно, че водата не можа да влезе през заключените врати, второ – и да беше влязла, щеше да се изпари, преди някой да надникне от чисто любопитство: какво е това нещо читалище?
Никакви поражения върху връзките с областния град и селата – както и преди понякога натам запъпляше вехта маршрутка, така и сега евентуално може би беше възможно да потегли нещичко...
Е, имаше и дребни промени.
В барата се появиха шарани и сомчета. Дошлите софийски началници казаха, че са от падналия дъжд...
И три-четири дена на метеокартата изписваха почти правилно името на градчето. Даже бяха го обозначили с кръгче – малко и празно...
После дойдоха изборите и цялата страна беше покрита от слънчевия лик...
Но това е друга тема...
А в градчето всичко си остана така – както преди и след водата...
И защо нещо да се променя? Хората бяха свикнали да идват някакви бедствия – де нова власт, де нов кмет, де нови данъци, де нови закони...
Така че...
То първия път е болезнено и непознато. После се свиква. Дори става интересно...
Нещо интересно... Може би... - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
