КОЖЕНО ПАЛТО

Положението вече бе съвсем нетърпимо или, както казват: вместо просто да се влошава, ставаше безнадеждно. Беше му напълно невъзможно да намери три хиляди лева, за да купи онова грозно, дебело, безформено и претенциозно палто на жена си. Нямаше никакво значение, че в края на зимата отстъпките са най-големи, защото изобщо не се интересуваше от хималайските стойности на въпросната стока в пиковите месеци.

- Мило, с това палто мога да се разхождам съвсем гола вкъщи – каза му тя предизвикателно. – Представи си само колко пари ще спестим от парно, защото няма да се налага да пускаш радиаторите нито в спалнята, нито дори в хола. Аз ще се грижа за твоето телесно отопление.

Мисълта, че точно жена му ще изпълни с голите си форми кожата на палтото, му се стори интересна. Това ще е получовек-полуживотно. Главата ще е човешка, защото там няма да има нищо от кожата на палтото, но от там до долу всичко ще е животинско. Щеше да си има диво животно вкъщи, готово за отстрел. Изведнъж в главата му изплува сладка и нежна мисъл, трептяща като искра на шампанско, че е зимна вечер, навън вали обилен сняг, той си пие ракийката, замезва с туршийка, а жена му лази с кожа върху гърба си из хола и ръмжи според вида на животното, чиято кожа е била смъкната, за да се възкачи после върху едрите й хълбоци. И ето, животното идва към него, усмихва се и преде дрезгаво, ама съвсем прилича я на тигър, я на пума, едно такова зъбато, готово за скок, усмивката му всъщност е само гримаса, мустаците му потреперват, то прикляка, за да скочи и... В този миг той грабва пушката и без да му мисли много-много, пръсва мозъка на хищника, който току-що се опитваше да се нахвърли върху него и да го изяде на две хапки.

После отпива още глътка, замезва, и се заема да препарира животното, докато е време. И тъкмо да доближи ножа до кожата, изведнъж установява, че под кожата не е жена му, напротив, убил е истинско животно, което с нищо не го е предизвикало, горкото, било е сигурно гладно и по никакъв начин не е заслужавало да умре така нелепо.

Стресна се от тази тъжна мисъл и отговори на жена си по такъв начин:

- Не бива да ходиш гола вкъщи. Безсрамно е. Затова няма да ти купя палтото.

- Искаш да кажеш, че предпочиташ да ходя гола без палто ли?

- Не, не исках да кажа точно това.

- В такъв случай ще ми купиш палтото и аз ще го нося облечена. Съвсем прилично и възпитано.

- Искам да разбереш най-сетне – каза той, - че палтото не прави жената. Като диамантите, нали се слушала песента... Пък и да ти кажа честно, ще ме изкушаваш така.

- Ами нали това е идеята, скъпи.

- Не, другояче ще ме изкушаваш. Нали съм ловец. Може да те гръмна. Случайно, де.

Когато след два дни жена му все пак се появи вкъщи с въпросното кожено палто, купено неизвестно как, той си даде сметка, че е вече време да върне ловния си билет барабар с пушката. Животните не заслужаваха да умират по този начин и с такава кауза. А и стават случайни неща.

Почеса се по рогата и се замисли.