Коледата приключи. Забравете!
След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, помогнете на сираче!" и по детски наивно и любопитно търсеше погледа на минувачите. От няколко години все по-често е без надписа. Клекнало пред една картонена кутия и мълчи. Много, много рядко изправя глава. Пресметнете сами на каква възраст е вече и какво изпитва, за да се реши да отиде и застане приблизително на едно и също място. Винаги спретнато и чисто облечена. През дните на Коледа и Новата година девойката отново бе застанала. Никога няма да забравя, как всеки път ме изглеждаше, когато преминавахме с моите деца край нея. Или оставях нещо, достатъчно за един човек да изкара една седмица, разбира се когато имах възможност за това. В очите имаше много неща - неочаквано щастие, тъга... Всичко друго, освен завист.
Защо пиша това ли? Защото надеждата за Коледа не е ли онова у нея, след решението на другия ден да клекне до стената от другата страна срещу Съдебната палата? През зимата или пролетта. През лятото или есента. И самата Коледа не настъпва ли, когато вечер преброи подхвърлените стотинки. Тя не е от децата, които вървят с пликче лепило в ръка. Не осъждам и тях, защото и те търсят някакво щастие, макар по осъдителен за обикновените хора начин.
Но не в това е въпросът сега. Винаги съм се питал, колко ще ни струва да създаваме Коледа всеки ден у някого? Вместо единствено в края на годината. Не ни ли е омръзнало Коледата да я свързваме единствено с умилителни лични спомени, как и кога някой ни е направил нещо добро. Защо от векове сме превърнали Коледата в егоистично тържество на личните спомени? Или във фирмен празник за старателно планирано намаляване на облагаемата сума от данъци?
Защо да не пожелаем Коледата да се превърне в празник за равносметка? Личната ни равносметка през колко дни от свършващата година, всеки според своите възможности, сме създавали Коледа у някого около нас. Без да очакваме благодарност. Трудно ли е да извършим тази инверсия, извинете за професионалния термин, в своето разбиране за Коледа?
Поне според мен, само две неща имат смисъл, ако човек иска да живее, а вместо да извършва обмяна на вещества.
Първото е с кого и какво си изживял някога, някъде, поне един миг. И то по начин, оставящ спомен за смъртното легло.
Второто е дали поне веднъж си съумял, неочаквано и без да търсиш благодарност, да си накарал друг да се почувства щастлив, значим. Да си го накарал да замечтае за нещо красиво и да си го представи... А защо не и да превърне в своя цел неговото сбъдване? Да го направиш по начин или с такива думи, че да предизвикаш абсолютно непознат на теб човек да промълви „Благодаря ти, че те има!" или поне да си го помисли... Или да сподели по някакъв начин с думи или жест: „Благодарение на теб изпитах нещо особено. Почувствах се..."
Странни неща написах. Нали, читатели мои? Зная добре, че могат да бъдат разбрани, включително и неизказаните тук мисли, само от хора, които професионално се занимават с изоставени по различни причини и с различно здраве човешки същества. На различна възраст и с различни съдби. За останалите може би ще е само поредната прочетена екзотика, прочетена в сайта. Но ако поне един от всички вас превърне в своето съзнание Коледата от празник на умилителни спомени в лична равносметка на извършеното през годината... Ако поне един може да каже: "През годината, без да очаквам благодарност, „създадох Коледа" толкова и толкова брой пъти у непознати!" - тогава си е имало смисъл. Ако това не се случи - значи наистина е било екзотика и редакторите трябва да го изтрият. За да не се нарушава спокойствието и мисловното равновесието в главите на хората.
Може би много ще ме упрекнат за написаното в черногледство, песимизъм и редица други грехове. Свикнал съм да вървя срещу общественото мнение, наложено като приемливо. Чувството за свобода се ражда, когато тичаш срещу вятъра, а не при плуване по течението.
Но сега мога единствено да напиша...
Коледата приключи. Забравете!
PS. Бе написано през лятото на тази година. Не пожелах да го публикувам по-рано, защото за първи път в моя живот премислях написаното от мен. И се опитах да го редактирам. А ако някой е имал търпението да изчете написаното, ще ме оправдае и защо не го публикувах, в който и да е обявен коледен конкурс.
© Вили Тодоров All rights reserved.
Но така го разбират. А ако темата ги вълнува - тогава защо да не пишат своето мнение? Та тук има неща, в които не се поставят човешки проблеми и които наброяват значително по-голям брой коментари. При тях не се слагат точки! 
Така трябва! 