Коледата приключи. Забравете!
След смяната на Тодор Живков от други, жадуващи за власт и пари „демократични патриоти", започнах често да виждам едно момиченце. Зиме и лете. По различно време през деня. И не всеки ден. Но достатъчно често за да напомня на света, че живеят и хора, като него. Като малко държеше отпред надпис „Моля, помогнете на сираче!" и по детски наивно и любопитно търсеше погледа на минувачите. От няколко години все по-често е без надписа. Клекнало пред една картонена кутия и мълчи. Много, много рядко изправя глава. Пресметнете сами на каква възраст е вече и какво изпитва, за да се реши да отиде и застане приблизително на едно и също място. Винаги спретнато и чисто облечена. През дните на Коледа и Новата година девойката отново бе застанала. Никога няма да забравя, как всеки път ме изглеждаше, когато преминавахме с моите деца край нея. Или оставях нещо, достатъчно за един човек да изкара една седмица, разбира се когато имах възможност за това. В очите имаше много неща - неочаквано щастие, тъга... Всичко друго, освен завист.
Защо пиша това ли? Защото надеждата за Коледа не е ли онова у нея, след решението на другия ден да клекне до стената от другата страна срещу Съдебната палата? През зимата или пролетта. През лятото или есента. И самата Коледа не настъпва ли, когато вечер преброи подхвърлените стотинки. Тя не е от децата, които вървят с пликче лепило в ръка. Не осъждам и тях, защото и те търсят някакво щастие, макар по осъдителен за обикновените хора начин.
Но не в това е въпросът сега. Винаги съм се питал, колко ще ни струва да създаваме Коледа всеки ден у някого? Вместо единствено в края на годината. Не ни ли е омръзнало Коледата да я свързваме единствено с умилителни лични спомени, как и кога някой ни е направил нещо добро. Защо от векове сме превърнали Коледата в егоистично тържество на личните спомени? Или във фирмен празник за старателно планирано намаляване на облагаемата сума от данъци?
Защо да не пожелаем Коледата да се превърне в празник за равносметка? Личната ни равносметка през колко дни от свършващата година, всеки според своите възможности, сме създавали Коледа у някого около нас. Без да очакваме благодарност. Трудно ли е да извършим тази инверсия, извинете за професионалния термин, в своето разбиране за Коледа?
Поне според мен, само две неща имат смисъл, ако човек иска да живее, а вместо да извършва обмяна на вещества.
Първото е с кого и какво си изживял някога, някъде, поне един миг. И то по начин, оставящ спомен за смъртното легло.
Второто е дали поне веднъж си съумял, неочаквано и без да търсиш благодарност, да си накарал друг да се почувства щастлив, значим. Да си го накарал да замечтае за нещо красиво и да си го представи... А защо не и да превърне в своя цел неговото сбъдване? Да го направиш по начин или с такива думи, че да предизвикаш абсолютно непознат на теб човек да промълви „Благодаря ти, че те има!" или поне да си го помисли... Или да сподели по някакъв начин с думи или жест: „Благодарение на теб изпитах нещо особено. Почувствах се..."
Странни неща написах. Нали, читатели мои? Зная добре, че могат да бъдат разбрани, включително и неизказаните тук мисли, само от хора, които професионално се занимават с изоставени по различни причини и с различно здраве човешки същества. На различна възраст и с различни съдби. За останалите може би ще е само поредната прочетена екзотика, прочетена в сайта. Но ако поне един от всички вас превърне в своето съзнание Коледата от празник на умилителни спомени в лична равносметка на извършеното през годината... Ако поне един може да каже: "През годината, без да очаквам благодарност, „създадох Коледа" толкова и толкова брой пъти у непознати!" - тогава си е имало смисъл. Ако това не се случи - значи наистина е било екзотика и редакторите трябва да го изтрият. За да не се нарушава спокойствието и мисловното равновесието в главите на хората.
Може би много ще ме упрекнат за написаното в черногледство, песимизъм и редица други грехове. Свикнал съм да вървя срещу общественото мнение, наложено като приемливо. Чувството за свобода се ражда, когато тичаш срещу вятъра, а не при плуване по течението.
Но сега мога единствено да напиша...
Коледата приключи. Забравете!
PS. Бе написано през лятото на тази година. Не пожелах да го публикувам по-рано, защото за първи път в моя живот премислях написаното от мен. И се опитах да го редактирам. А ако някой е имал търпението да изчете написаното, ще ме оправдае и защо не го публикувах, в който и да е обявен коледен конкурс.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Но не в това е въпросът сега. Винаги съм се питал, колко ще ни струва да създаваме Коледа всеки ден у някого? Вместо единствено в края на годината. Не ни ли е омръзнало Коледата да я свързваме единствено с умилителни лични спомени, как и кога някой ни е направил нещо добро. Защо от векове сме превърнали Коледата в егоистично тържество на личните спомени? Или във фирмен празник за старателно планирано намаляване на облагаемата сума от данъци? "
От няколко дена чета какво става тук и за пореден път препрочитам творбата на Вили.Поздравих го за позицията му, но сега ще напиша моето тълкуване точно върху този абзац,с което не ангажирам никого и не го отправям срещу никого, защото уважавам достатъчно всички изказали се тук. Но аз също имам позиция и мнение, което ще изразя.
Мисля, че Вили е използвал това за да засили това което се шири в днешни дни, а именно човешкото безразличие към несгодите, болките и страданието на другите човешки същества, което според мен е точно така. Просто животът ни притиска до такава степен, че понякога оскотяваме и потънали в собствените си проблеми, кръгозорът ни се свежда само до погледа върху любимите същества, в което няма нищо лошо - напротив. Но по този начин ние загърбваме хората, на които понякога е достатъчна само дори и една топла дума или съвет за да излязат от тъмнината си. По Коледа се изричат много неща, много призиви, реклами - "Да се раздаваме за нуждаещите се", но повярвайте получили топлината на Коледното "раздаване" в следващите дни, когато тези хора пак са унижени, забравени, изоставени се чувстват още по-зле. Това е все едно да ти дават очи и после да ти ги избождат. Веднъж, два ,три пъти и Коледата, която има предвид Вили приключва, приключва с вярата в доброто. Мисля, че това е имал предвид в написаното и нищо друго. -
Благодаря за уточнението, Ина!
Но така го разбират. А ако темата ги вълнува - тогава защо да не пишат своето мнение? Та тук има неща, в които не се поставят човешки проблеми и които наброяват значително по-голям брой коментари. При тях не се слагат точки! Нали така? Но няма нищо. 
Така трябва!
Поздрави и приятна вечер на всички. -
Благодаря на всички. Румене, при цялото мое уважение към всички тук поотделно, към Ина Иванова в частност, смятам, че никой не може да слага забранителни точки в дискусия по същество. Абсолютно никой! Докато не изместваме темата за коментар или започнем да си разменяме епитети. Искам да кажа и че не съм обиден или огорчен от никаква реакция и на никого. Не съм такъв човек. Ако бях обидчив - нима щях да пиша така и за тези въпроси.
Само ще подчертая, че на НИКОГО НЕ ИСКАМ ДА ВМЕНЯВАМ ВИНА ЗА КАКВОТО И ДА Е. Но инверсията в мисленето винаги е помагала за намиране на най-правилното решение. Поне на мен при решаване на чисто технически проблеми. А подобни написани неща често пъти предизвикват хората да "извършат мозъчна атака" по даден проблем. За останалото - ще ти напиша в пощата. -
Първо прочетох Послеслова после това и не всички коментари. Просто преди демокрацията нямаше просяци, беше забранено, това си имал предвид предполагам.Мисля, че разбрах какво искаш да кажеш. Имаме една много хубава поговорка - "Направи добро и го хвърли зад гърба си", затова не е нужна Коледа като дата и ден. Работя с различни хора, както ги наричаш, включително съм работила и в дом за сираци, така че знам какво е Коледата, която имаш предвид.
Сега се сетих нещо да допълня, когато писах по Коледа "Тиха нощ, свята нощ...", пред мен излезе спомена, когато чух за първи път песента на този хор. Беше точно на Коледа, бах дежурна 12 часа през нощта, тези момчета и момичета се подредиха в двора на болницата и запяха тази песен - една песен, но мисля, че подариха вълшебството на Коледа на всички, които я чуха и като,че ли наистина се посипа звезден прах. Някои просто подаряват това и през другото време, но съвсем тихичко и незабелязано. -
Вили аз не разбрах...
Въпреки че го четох няколко пъти от вчера, навярно не мога да се концентрирам. -
най-добре е да не се бъркаме когато някой спори със себе си...
-
Прав си Хипо...Всеки има право да се защитава...но със собственото си име...а не със втория си ник.Това имах предвид като пуснах коментара си!
-
Не си права Веси, всеки човек има право да се защитава. Тук въпросът е съвсем друг. Виртуалност е, но дори и в нея не е етично да се използват превъплъщенията и, защото създават илюзии, а както ни е известно всяка илюзия е нещо нереално.
Вили, до колкото четох в темите за критиката, ти беше един от радетелите да я има. Не мога да разбера, защо беше необходимо да включваш и втория си ник за да оборваш едно мнение(мнение което всеки един е в правото си да има).
От гледна точка на литературата според мен или по точно на българския език видях недопустимо словосъчетание "Никога няма да забравя, как всеки път ме изглеждаше" изглеждаше - може да се употреби в израз за външен вид. Но за поглед, както се разбира в изречението според мен, не. В случая може би най уместно е оглеждаше, поглеждаше.
Употребена думата по този начин навява една асоциация с миналото и време - демек от начало до край и повече няма какво да види. А дали е така? -
ВИЛИ за какви ценности говориш,/не само тук/като влизаш с двата си профила -като автор и коментиращ?
Не ми е работа колко ще бъдат,но не етично да се защитаваш сам...използвайки другия си ник
Малко не е ли гадничко,какво ще кажеш?
Извинявай,никога не бих постъпила така...
Защото ще ме е срам от другите! -
Съжалявам, Иванова, ще те разочаровам. Дискусия няма. Не оспорвам основната теза на Вили за състраданието, за благотворителността /която като термин между впрочем не е спомената, но се чете между редовете/, нито начина по който е изложена. Хванах се за един дребен детайл като личните коледни спомени и чувството за щастие. Може би ще се досетиш защо, Вили също се е досетил. Да, онези есета. В замяна бях наречен трикратно „глупак”. Завоалирано, изтънчено, професионално, маскирано като ”нищо лично”. Но в крайна сметка дали ще те нарекат „глупак” или написаното от теб „нонсенс” е едно и също, нали? Дааа... совите май не са това, което са... И тъй като до пост №16300 ми остават само още 16211 коментара, не смятам повече да „показвам присъствие” тук и да се „изказвам неподготвен”.
Приятна вечер на всички! -
Прав си, имам грешка! В последния ми пост да се чете:
...на другото "няма" нито просяци, нито Коледа... -
Аз лично не видях нападки срещу "...някакви глупави егоистични коледни спомени на обикновения човек!..." Имаше нещо, което зове към друго!
Но личностните комплекси, грижливо отглеждани в душата от нас самите, често пъти подхранвани и от околните, понякога ни изиграват лоша шега. И тогава лъсва всичко онова, което ние не можем или не искаме да забележим в личното си огледало. Но прозира някакво уязвено самолюбие, авторско честолюбие или бог знае какво. Във всеки случай авторът е подчертал с най-добри чувства една обективна истина, именно че написаното обективно не е във възможностите да бъде разбрано от всеки. Особено от хора, които обичат да приписват свои мисли на чужд човек само и само тяхното последващо твърдение да не изглежда нонсенс. Но това не го променя.
Колкото до това за Виена и Пхенян - и в двата града съм виждал просяци, само че изглеждат по различен начин. въпрос на наблюдателност и досетливост. И във двата града не отказват подаяние. Но в Пхенян трябва и да го поднесеш по определен начин, с определено поведение, за да не те приберат и теб ... Но, Пер Перикон, на човек е простено да не знае всичко. Стига да поиска да пита.
-
Леле, колко глупости и безсмислици съм сътворил тази нощ! А уж не бях близвал алкохол... И за какво? Да защитя някакви глупави егоистични коледни спомени на обикновения човек! Какви са тези безсмислици – събиране с близки, подаръци, елхи, любов, лиготии?! Нонсенс! Каква е тази глупост Коледа?! Нонсенс! Кой я е измислил? Защо я е измислил? От днес Коледата се отменя! До второ нареждане! Докато има макар и едно нещастно човешко същество, никой няма право да бъде щастлив! Никой! До сега 362 дни с гузна съвест и 3 дни Коледа, от сега 365 дни – само с гузна съвест!
Нищо лично! На който не му харесва, насам е Виена, натам е Пхенян! На едното място и просяците празнуват Коледа, на другото няма нито просяци, нито Коледа... -
Поздравления, Вили!!!
След като прочетох написаното се замислих. И се оказа, че само четирима човека са ме направили истински щастлив миналата година. И те са почувствали по същия начин моята любов. Духовно, не материално. Малко са, но са истински в чувствата си и отношенията си. Защо споменавам себе си? Защото разликата между мен и това момиче е твърде малка. Ежедневната бирба за оцеляване, непрекъснатите заеми от банки, постоянното показност на величие в някои ръководни хора на работа...
Ами всичко това ме кара да се чувствам по този начин. Като протегнал ръка за поредната заплата(милостиня).
Още веднъж - Поздравления за написаното!!! -
Прочетох много внимателно.Проблемът е, че в момента отсъства всякаква загриженист на държавата за хората в неравностойно положение.
Коледата си е Коледа! Който може нека помага по всяко време...Но отсъства политиката за грижата за тези наши съграждани през цялото им съществуване...Стандарт и показател за развитието на една държава е именно отношението към хората в неравностойно положение...след филмите на чужди журналисти за потресаващиите картини в домове за деца и възрастни...светът се изуми от безхаберността на държавата...Иначе да нахраниш някого един път си е нещо хубаво...но човек се храни по ти пъти на ден през целия си живот, ако си болен и в невъзножност да го направиш сам...би трябвало в едно хумманно общество да се погрижим за това... Хуманно ли казах...у нас тази дума се чува толкова рядко...!Замисли ме, Вили, повдигаш въпрос за един нерешен...по точно изоставен казус дълги години от власт имащите...
с обич и почитание към теб.
-
"...Ех, този вечен славянски стремеж за вменяване на вина у щастливия..." - Нонсенс!
"...Карай! По-добре всички еднакво нещастни, отколкото някой да се покаже от казана!..." - Нонсенс!
"...Само не разбрах търсеното внушение със споменаването на Тодор Живков?..." - горните две цитата доказват неразбирането. (Защото тогава се появиха просещите открито, уважаеми Пер Перикон, у нас. Просто фиксирам началото на периода. Нищо лично. Още повече, че когато политиката се намеси в литературата - тя се превръща в порнография. А ролята на литературата е коренно различна от това, да се възпитават слуги. Лично аз за първи път видях просяци през 1975 година, но това бе в друга страна.) Затова ще напиша и тук - Нонсенс!
"...Коледата приключи САМО за обикновените българи. За политическата върхушка тя е перманентна. Не виждам защо обаче вменяването на вина за щастие трябва да се прави към първите!..." - Две журналистически клишета, последвани от нонсенс. Поредното доказателство, че когато искаме да напишем коментар е добре винаги преди това да се помисли, а защо не - и да се поразсъждава върху написаното, а след това да се "покаже присъствие" в сайта. Защото ако се твърди, че написаният коментар е предварително обмислен, явно е по-добре да замълча.
Нищо лично, Пер Перикон. Защото съм убеден на основата от своите впечатления от произведенията Ви, че можете да мислите и без клишета. Като човек, който не е самовлюбен, а разбира хората и техните вълнения около Вас самия.
Но не се учудвам на подобна реакция. Защото вече написах от кого може да бъде разбрано. Явно авторът на коментара приема прекалено лично и стандартно написаното. Много има такива и ще се появяват още подобни коментари. Аз повече няма да коментирам какъвто и да е мнение тук. Но за мислещочетящите хора ще повторя отново един свой въпрос:
"...Винаги съм се питал, колко ще ни струва да създаваме Коледа всеки ден у някого?..."
"...Ако поне един може да каже: "През годината, без да очаквам благодарност, „създадох Коледа" толкова и толкова брой пъти у непознати!" - тогава си е имало смисъл. Ако това не се случи - значи наистина е било екзотика и редакторите трябва да го изтрият. За да не се нарушава спокойствието и мисловното равновесието в главите на хората..."
Останалото е мълчание! Приятен и успешен ден на всички! -
"...егоистично тържество на личните спомени"... Че какво лошо има в красотата на щастливите лични спомени?! И от тях ли да се лишим?!...
Ех, този вечен славянски стремеж за вменяване на вина у щастливия... Карай! По-добре всички еднакво нещастни, отколкото някой да се покаже от казана! Само не разбрах търсеното внушение със споменаването на Тодор Живков? Вярно, че Дамиано Дамиани му беше любимец и му беше връчил и орден от името на всички ни, но ако италианският режисьор на "Следствието е приключено, забравете!" беше наистина радетел за гражданско общество, то връчените му ордени от Т.Ж. си бяха жива пропаганда...
Коледата приключи САМО за обикновените българи. За политическата върхушка тя е перманентна. Не виждам защо обаче вменяването на вина за щастие трябва да се прави към първите!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Затова предлагам да уважим желанието да не се коментира повече или да пренесем това във форума, ако го някой предпочете! БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ, които по една или друга причина, взеха отношение. БЛАГОДАРЯ ВИ!