Oct 30, 2025, 1:28 PM

Коледно тържество

  Prose
192 0 2
3 min reading

  Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големите шефове. Тях пък, по народопсихологична предпоставеност, никой не ги харесва, което изобщо не влияе на самочувствието им, напротив - дава му допълнително гориво. Тузарският хотелски спа-ризорт и дрън-дрън се пръска по шевовете, печалбата за собствениците му е гарантирана, време е за шоу.

На импровизираната сцена излизат двама човека, маскирани като бутилки на популярната напитка, чиито производители стоят в залата и се насилват да се забавляват. -Хей, ето ги нашите родители! - казва едната, а залата се пръска от смях. - Здрасти, мамо!- казва другата и маха към шефа на дизайнерския екип, което удвоява децибелите. Кикотят се дори сервитьорите, но май повече заради очакваните бакшиши. -Имам голям проблем- казва първата; опитах да си направя анонимен профил във фейсбук, но профилът ми е толкова характерен, че всички ме разпознаха. Ти си виновна, мамо! - отново сочи към гореспоменатата, а залата направо ще се срути. - Да, хич не е лесна нашата, казва другата, онзи ден измлатиха с мен един по главата, нападателят избяга, не го заловиха и за по-лесно обвиниха мен, че с характерните си ръбове едва ли не съм подтикнала оня дебил да ме ползва като оръжие. Ти си виновна, мамо! - викат двете бутилки, сочат към майка си и по спешност се налага лекарски екип да реанимират три колежки от отдел Продажби, които си гълтат езиците от смях. Забавлението е на път да излезе от контрол, затова на сцената излиза Краси Радков и се опитва да влезе под кожата на публиката с шест брадати вица, но всички в залата са ги чели. После излиза жонгльор, който подхвърля хвърчила, но всъщност номерът не е впечатляващ, защото хвърчилата падат бавно и жонгльорът има време да си пресметне ходовете. Успели вече да свалят градусите, организаторите се опитва да ги вдигнат отново, като един от маститите шефове излиза и обявява размерът на Коледния бонус. Тук нещата рязко спихват, защото не е редно цяла година да разправяш на хората какви са късметлии, че работят в тази изключителна фирма, и накрая-това…Половината присъстващи се правят, че им е станало лошо от препиване и се изнизват от залата, другата половина започват усилено да пият, белким и на тях им стане лошо. За настроението вече е нужно шило за лед, затова на сцената излиза Сто кила, а след него - 150 кила под формата на Ути Бъчваров. Ути готви кнедли по словашки и гощава с тях Сто кила, който след угощението се преименува на 75 кила. Ути се смее снизходително и кани всички утре на обяд на връх Снежанка, където щяло да има вкусна скара и шкембе-чорба по негови рецепти, покланя се, доколкото му позволява търбухът и се сецва. Лекарският екип се захваща с възстановяването му, иначе ще се наложи утре те да готвят: ръководството на фирмата не може да позволи освен разочаровани, да остави служителите си и гладни.

Вечерта продължава с танци и надпиване с текила, която е истинският антипод на новината за бонуса. Неколцина колеги и колежки, на които поради трисменната работна месомелачка все не им остава време да се опознаят по приятния начин, най-после запълват този пропуск.  После, легнали потни един до друг, разказват за семействата си. Достигат до всеобщи философски прозрения, после правят още по една бързачка и ей го слънцето вече огряло. Доволни от живота, но уморени от снощните гимнастики, те решават да пропуснат обяда на връх Снежанка и не сбъркват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илиян Митов All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Последвах Марко тук и изобщо не съжалявам забележително чувство за хумор
  • Забавно пишеш. Тънката ирония се прокрадва, като червена нишка. Харесах !
    Поздрави !

Editor's choice

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...