Върви из Морската градина и вдъхва пролетта. Леко ѝ е на душата. Сякаш има крила.
Виждали ли сте черношипа ветрушка? Така наричат соколът керкенез. Той оглежда земята под себе си, като лети на едно място с бързи трептения на крилата. Създава впечатление, че не влага никакви усилия, а всъщност лети и дебне. Като закачен на конец във въздуха изглежда. Иска ѝ се да е като него. Да потопи длан в пяната на върха на морска вълна. Да се издигне нагоре и да огледа, докосне и помирише всяко разлистено дръвче, всяка нежна млада тревица. Да разтвори пръсти и последните капещи цветчета на късната пролет да се посипят като семена из алеите на парка. Да посее надежда. Колко е хубаво!
Ухае на цветя и свежест. Истински мирис. Не като онзи от изкуствено ароматизираните препарати и сапуни. Този аромат е толкова лек и ефирен, че събужда всички сетива. Тя посяга към лицето си, отмества маската и вдишва с наслада. Да вдъхне копнеж. Колко е хубаво!
Тихо е. Всъщност и тишината е по-различна. Няма я онази т ...