svetlanal (Светлана Лажова)
339 8092
Aug 26, 2010, 10:29 PM

Колко струва един стих 

  Prose » Narratives
4487 0 41
2 мин reading

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница.  - И се усмихна. Казах му, че нямам, а той ме огледа и ми каза, че аз съм блестяща жена.
- Добре - за хубавия комплимент, ще погледна дали имам стотинки. 
- Ще ти кажа един стих, ако искаш - така ще си платя. 
- Добре! -  Извадих парите и... стоях с този човек почти един час. Той не искаше да ме пусне да си ходя, той цъфтеше, рецитираше ми Смирненски. 
- На мен за пръв път такава жена ми обръща внимание.
Един вид, аз съм добре облечена, а спирам до...
- Да си скрия ли бирата, да не те е срам, че говориш с пияница.
- Не, не я крий. От кого искаш да я криеш, от мен ли, аз я видях, от себе си ли, защо?!

-  От хората, да не кажат - тая стои с един...

-  Ама аз стоя по свое желание. 
-  Не съм виждал такава жена.
-  Ама аз съм най-обикновена.
-  Не си. Ще ти кажа един мой стих, само остани още малко. Аз обичах една жена и тя... ме нарани, този стих е за нея.

-  Ти си написал стих?!

-  Няколко... за нея, а тя...
Този мъж ми разказа живота си. Всички ние имаме нужда от внимание, някой да ни чуе, ако може да ни разбере. Този човек се разтвори пред мен като книга и сияеше. В този миг той не беше пияница, той беше поет, беше човек.
Ето какво ми се случи днес, беше ми хубаво, някой ми рецитира стихове на улицата. И вместо аз да благодаря, той ми благодари за отделеното време. Разделихме се с усмивка.

Отидох при майка, разказах й какво ми се случи.

-  Ето затова нямаш време за себе си.

-  Мамо!

-  Добре де.

Говорих с една приятелка по телефона.

-  Представяш ли си, той е бил влюбен, а тя го е наранила. Може би е чувствителен и затова да се е пропил. Поет, представяш ли си, а ние винаги мислим... само лоши неща като видим някой, който... А това са човешки съдби.

Разказах и на мъжа ми.

-  Ти си луда! Как все на теб ти се случва, защо на мен някой не ми чете стихове?

-  Сигурно ми личи, че обичам поезия. А и ти нямаше да си с мен, ако не бях луда, признай си!

-  Така е!  Сега ще седнеш да го напишеш.

-  О, да! Мерси  за идеята, отивам.

-  Айде пак на компютъра, а време за мен?

-  Довечерааа...

Един ден изпълнен с... поезия, много емоции и размисли. Колко струва една бира? А един стих?!

 

© Светлана Лажова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Точно тази прегръдка с обич чаках...твоята, Петинко!!!
  • Безценно е, Светланчик, безценно е!
    И на първо място - срещата на Човек с Човек, пък дори и да пише стихове (смиг*)!
    И все пак, насълзена, те прегръщам с обич!
  • dnikov (Ди ):, а ти затопли моето с коментара си!!!
    Благодаря ти, Безжичен!!!
    Петя, опитвам се да съм такава, каквато съм в коментарите си и в живота, иначе не бих била истинска. Всеки има нужда от внимание и любов, забелязала съм го. И най-грозният и най-красивият. Външнит вид е само обвивка на душите ни…човешките. Няма човек към който съм се отнесла с добро, да не ми е отвърнал със същото, но говоря за човеци, а не за някакви там същества.
    Герги, точно така е – малко от нас…забелязват!!!
    Дима, много ти благодаря!!!
    Ена, само Като се поспрем за малко…можем да разберем къде сме!!!
    Роси, чувствителните, романтичните губят, справят се…силните, дебилните и тези, които имат с кого да споделят. Всеки има нужда от истински приятел!!! Тогава е по-лесно…всичко.
    Знам, Поли и затова продължавам да искам да живея, заради такива хора като теб!!! Заслужава си!!!
    Стеляна, много благодаря!!!
    Мили хора, разбирате ли, че щом сте се поспряли тук, щом ви е впечатлила тази действителна среща…с жадната за внимание душа значи… За мен много значи, благодаря ви!!!
  • И аз останах със същия въпрос(и)!!! Интересен разказ!
  • Колкото една добра дума, колкото една мила усмивка, колкото капка внимание, колкото един грам човещина...

    А нали знаеш колко много те обичам заради тази ти лудост?...
  • Трогна ме разказът ти, че и пияницата! Какво ли не прави любовта с хората. На едни може да даде криле, а други да смачка в калта.
    Поздрав, Светле!
  • Един стих - един живот...
    Една бира - също...
    А къде сме ние в този живот???
    !!!
    ((( )))
  • ...имате изключителна душевност и навярно ви личи...
    четох с удоволствие -харесвам различните -то е съдба...
    поздрави
  • МНОГО ЧОВЕШКИ СИ ГО РАЗКАЗАЛА! АЗ СЪЩО СЕ ВГЛЕЖДАМ В УЖ НЕЗАБЕЛЕЖИМИТЕ ХОРА КРАЙ МЕН И ОТКРИВАМ НЕЩА, КОИТО МАЛКО ОТ НАС ПРИТЕЖАВАТ!
  • Браво на теб. Аз сигурно бих избягала. Тук, в сайта, съм по смела, но на улицата...
    Благодаря за написаното.
  • Всичко е казано от другите преди мен. Браво!
  • Затопли ми сърцето с този разказ!
  • Елена, търсил ме е, сигурна съм, точно мен.
    Благодаря ти, Ице, мисля, че е точно така!!!
    Благодаря, Мартина!!!
    Маргарита, ти си по-хубава!!!
    Жулли, аз ти благодаря!!!
    Марко, всеки човек е една вселена!!!
    Ивайло, ще съм на площада и ще чакам, защото знам, че това което ще ми рецитираш е...богатство!!!
    Неделина, личим си!!!
    Веселке, то си е наистина леко тъжно...
    Мили хора, помня колко и какви банкноти имах в протмонето си. Помня и какви монети имах, но не помня дали му дадох. Не помня. Той ми хвана ръката, когато исках да му дам, за хубавия комплимент и каза, че иска да си ги заслужи. Помня, че стоях с чанта на рамото и протмоне в ръката през цялото време, вече знаех колко ще му дам, но не помня дали...Той не е искал парите ми, той имаше бира в ръката и не отпи нито глътка, докато бяхме заедно. – Изинявай, че те гледам така! Обърни се, искам да те огледам.
    И аз се въртях и се смяхме и само помня, че той не искаше да си тръгна. Аз му се възхищавах, че насред улицата той така с жар рецитираше стихове, че се срамуваше да ми рецитира своите, защото са...лични и може би аз няма да ги харесам. Не е било за пари, а за малко внимание, мили мои, от което имаме нужда всички!!!
  • "В този миг той не беше пияница, той беше поет, беше човек."

    На мен пък ми стана леко тъжно..
  • Защото е голямо сърцето ти!!! Дали на пияница,дали на поет,дали на скитник,или на някой изискан , голямото сърце е с друг заряд...И СИ ЛИЧИМ!!
    Трогна ме!Много!
  • Светлана, довечера те чакам на площада. Ще ти рецитирам на ухо. Поздрави, щастливке. Ив
  • Светле, трябва да имаш голямо сърце, че да прозреш поета в презрения от всички пияница.Ежедневно се срещаме с различни хора, без да се замислим, че всеки от тях е носител на един собствен свят - свят на радости и неволи. Свят, който е заключен и ти си имала щастието да се докоснеш до него само за петдесет стотинки.Щастливка си,Светланке!
    Поздрави за прекрасната творба !
  • Мдаа, това не е просто един разказ... СветлИна си била за него, макар и за кратко, а може би е било друго, кой знае... нещо за него, нещо за теб, нещо за нас!?
    Благодаря, че сподели тази история и вече знам, колко струва еди стих!
  • Лажова, знаеш ли как ми се сви сърцето...
    ( и си и хубавица...)
  • Много ми допадна! Поздрав!
  • Всеки човек има нужда да сподели нещо с някой. Ти си била на точното място в точното време за този мъж. И си го направила щастлив.
    Поздравления, Светле!
  • Никой не може да надникне в душата на човек.Той те търсил и те е намерил.
  • Весе, различна съм защото..
    Вчера пред мен в магазина една жена на годините на майка, подаде 10лв., за да си купи вафла. Касиерката нямаше дребни да й върне и...Казвам: - Маркирайте я на моята сметка. Жената се обърна и така ме изгледа. – Ама аз имам пари!
    - Да рабрах, всичко чух. Просто исках да ви я подаря, та тя струва стотинки. Представих си моята майка и ми се искаше някой друг да направи за нея същото.
    - Знаете ли и аз така се грижех за една възрастна съседка, която живееше сама.
    - Ето, значи наистина всичко се връща в живота.
    - Господ да Ви благослови!
    - Благодаря и Вас също.
    Тръгнах си, а тя дълго гледа след мен с вафла в ръка
    И се замислих, защо когато някой иска да ти направи нещо добро ние се стряскаме? Свикнахме да ни нагрубяват и се учудваме на такива дребни, а толкова нужни малки жестове.
    Викат ме при директорката и аз О, УЖАС, ЗА КАКВО ЛИ МЕ ВИКА? Отивам със свито сърце и очаквам най-лошото.
    - А, добре че дойде, вземи тези документи и кажи на другото Светле да дойде.
    Защо сме толкова стресирани, защо винаги мислим най-лошото? Кога ще се научим да отговорим на усмивката с усмивка, без да си задаваме въпроса: Тоя пък какво иска та ми се хили така? Защото много са ни лъгали ли, защо?!
    Агоп, толкова се радвам на прекрасния ти коментар!!! Няма какво да добавя, съгласна съм напълно с теб!!!
    Благодаря ви!!!

  • всъщност, всичко е игра на думи....
    какво значи, пияница...?
    а, скитник...?
    може би един пияница ще ти изсвири на пиано неща които ще ти спрат дишането...
    или един скитник, дълго ще ти разказва за страните през които е минал,
    докато ти си гледал новините, или поредната сапунка по телевизията...

    ето защо не харесвам, когато чуя думата "лудница"...
    по добре да е "дом за нежни души"...

    поздравления, Светле....!!!
    успя да ме накараш да пиша толкова дълъг коментар...
    ( нещо нетипично за мене...)

    вълчи прегръдки...!!!

  • Тук си различна, Светланчик!
    И чак ми се доплака...
  • „поезията, бирата, музите и клошарството са толкова свързани че...
    даже са и точно в тоя ред дето случайно ги написах”
    Май няма нищо случайно!
    „на мен пък едно цигане ми рецитира
    няколко неща на Ботев
    после на Яворов”
    Впечатли ме, браво на детето!!!
    „има няма завърти се някоя мома- "Кога ще ми напишеш стихотворение"
    ... като те видя гола в нас – тогава”
    Да, това е добре, така лесно ли се пишат стихове?! Трябва си вдъхновение. Поздравления!!! СБЕ е Съюз на Българските...ачи, но не плямпачи. Хубаво, браво, че си в този съюз!!!
    „пазят си душичките...
    щото или гад в очите на другите
    или както в разказа – клошар”
    Да...Не че и вие не ни наранявате, но...Ние жените, плачем ,изпадаме в истерии, викаме. Вие като споделите, че сте луди по някоя жена и: Айде бе, заради една фуста ли си седнал да ревеш? Не че и те не са ревали, ама да се направим на мъже...пред другите. Всички сме омесени от едно тесто, нека не се лъжем и ни боли почти еднакво като ни правят пломби. Или бъркам, при мъжете е безболезнено?! Та затова вие можете да споделяте само с белия лист, затова и стиховете ви са...един път!!!
    Благодяря ти за хубавия коментар, Смеш!!!
    Разбира се Деничке, че ги има, това са обикновените, необикновени хора които правят света по-хубав!!!
    Елена, та ние сме от една порода, няма как да не ни се случват чудеса, ние вярваме в тях!!!
    Мариола, хич и не се учудвам, че и на теб ти се случват подобни неща. Аз просто изказвам на глас това, което се случва на много хора. Наистина сме се събрали от една кръвна група!!!
    Да, Ани, май е така!!!
    Радвам се, Забрав!!!

  • Аз мисля, че това е било "време за себе си".
  • Ей това му е чара на живота - да ни се случват странно хубави неща!
    И аз обичам да разговарям с непознати - тръпка си е - и да подарявам стихосбирки, но ги свърших... !
    Обичам те и ти творенията, милая!
  • Светле! И на мен днес ми се случи нещо вълшебно! Отивам на зъболекар и решавам да му подаря стихосбирката си - ей така, защото ми изглежда чувствителен човек и ми е симпатичен. И той толкова се развълнува, че... не взе нито стотинка за себе си за двете пломби, които ми направи! Та, случват се вълшебства, за тези моменти живеем!
  • Браво, накара ме да се усмихна! Добре, че още има луди хора, които да виждат необикновеното в на пръв поглед обикновените
  • поезията, бирата, музите и клошарството са толкова свързани че...
    даже са и точно в тоя ред дето случайно ги написах

    на мен пък едно цигане ми рецитира
    няколко неща на Ботев
    после на Яворов

    даже се засрамих че имах само 20 стотинки на монети

    ... колко струва един стих
    аз отскоро обмислям вариант, ще прилагам нова система

    има няма завърти се някоя мома- "Кога ще ми напишеш стихотворение"
    ... като те видя гола в нас - тогава

    ... така де
    пък после били гадове поетите, свалячи
    ми не са
    пазят си душичките...
    щото или гад в очите на другите
    или както в разказа - клошар



  • Какво говориш, Странник?! Аз не съм готина, а много готина!!! Само да не съм ти у дома!
    Колко ти отива усмивката, Селвер!!!
  • Руми, луди, луди, колко да сме луди?! А бира в четири сутринта... Е, кой когато е свободен.
    Аз гледам да не се заседявам пред компа, за да не се пристрастя. Предпочитам да го живея навън този интересен живот, поне докато е лято. Благодаря ти, че си тук случайно!!!
    Плами, „Човек може да бъде винаги щастлив – стига да се огледа, около себе си...Е, оглеждам се и това ми се падна със сутрешното кафе. Случайност?!
    Роси, добро утро и хубав ден!!!

  • !!!
  • Ех, Светле, уж ме усмихна, ама... Поздрав!!!
  • Знам Доре и е прекрасно!!!
    Ивон, личи ни, ах как ни личи! И мен ме спират. Веднъж една цигнка седна до мен в едно кафене. Трябвало непременно да ми гледа веднага, защото ще ми се случи нещо много хубаво. Доста си поговорихме, накрая аз й гледах. Тя ме почерпи кафе, аз я почерпих цигара. Има такива душевадки, че само малко да се притесниш, „магия” ще ти развалят, без да я имаш. Една такава гледачка беше побъркала наша колежка. Имала магия, мъжът й си имал любовница. Пари даваше, следеше мъжа си, поболя се. Не спирахме да й говорим, та се отърва от тая „гледачка” накрая с наша помощ. Или едно циганче, като картинка всеки ден се залепваше за мен да ми иска стотинки. Впива си ангелските очички в тебе и една усмивка...Разтапяш се, а след нея цигнките. Ако му откажеш, то се връща, а циганките го карат пак да тича след мен. Толкова хора минават, то се залепва за мен, защото...ми личи, че ще му дам.
    Антонио, ние след половин час раговори се запознахме. Когато си тръгвах, беше минало повече от час така неусетно с него, аз му казах името и той онемя. - Запомнила си името ми?! Когато си тръгвах, той беше съвсем друг човек. Обръщах се и му махах. Той стоеше и ме гледаше..Бяхме странна картинка сигурно отстрани...
    Да, Петре, съдби човешки...Никой не знае какво е вътре в душите ни...докато някой не се поспре и тогава душата може да се отприщи, да заплаче или да се засмее, зависи на коя страница се отвори...пред теб!
    Истинско е Доли!!!
    Доченце, ти мене уважаваш ме значи...хлъц. На няколко бири съм, но по-добре известен пияница, отколкото анонимен алкохолик!
    На мен стихове са ми чели таксиметрови шофьори, сигурно много ми личи, че обичам поезия. Как все на мен, бе?! Живот...или късмет, кой да ти каже. Помня бях на театър и седнах в театралното кафе. До нас седна един артист и като се заприказвахме...Първи звънец, че представлението ще започва. Казвам на момчето, да приключваме, а той ми вика: Без мен няма да почнат, чакай да ти доразкажа. И аз шах с белия кон. Заразна съм, ей не ми е лесно!!!
    Деничка, аз без хумор не мога, той ме крепи, иначе съм за никъде!!!
    Благодаря ви!!!



  • Много ми харесаха последните два реда! (не, че останалото не ми хареса)
    Вмъкнала си и хумор... Поздрави!
  • Така се почва Лажова,така се почва...
    Днес те срещат четат ти един стих и пиете по една бира...
    Утре ти му четеш един разказ и той те черпи няколко бири(щото е бил възхитен естествено).Вдругиден той-бира .После ти-бира и накрая
    се озоваваш в ДАА(Дружество на Анонимните алкохолици)Посвещаваш им един разказ и те се отказват да отказват пиенето и всички заедно пиете по една бира.Светланчик нали знаеш колко много те уважавам
    Затова внимавай къде ходиш и как гледаш...
  • Хубаво, истинско...
  • Очаквах да ме развеселиш, но всъщност ме ... , не знам защо или по- скоро не искам да кажа, ... съдби!!!
  • нищо. и всичко.

    знаете ли, че след 22.00 часа в метрото, на фона на чудна тиха музика, звучат стихове? и хората присядат по пейките, и слушат - сигурна съм и че чуват думите.
Random works
: ??:??