Една вечер, в столичния клуб "Дивото зове" Магнус се бе кротнал на бара и пак така кротичко си отпиваше от чашата. Беше дошъл да си договаря участието за сега идващата събота. Напоследък бе станало модерно, да се организират трибют вечери в чест на някоя легендарна рок банда. Магни с охота се превъплъщаваше в Тил Линдеман. Той и групата му правеха зрелищни кавъри на Рамщайн. Докато погледът му блуждаеше сред рехавата тълпа от посетители на пътеката пред него поникна Себеслав Светкавицата.
Светкавицата дънеше рап. Сам си ги драскаше текстовете, музиката сам си я готвеше, парчетата пак сам си ги изпяваше. Понякога и с колеги, но по-често като вълк единак, Себеслав явно затваряше последната страница на собствената си кариера.
Магнус го покани с жест небрежен, да се преместят на съседната маса. Двамата със Светкавицата удариха набърже по три-четири шотчета и приказката им гладко навървя. Най-напред говориха за войниклъка. Мъже на по четирийсет и отгоре, те бяха от малкото служили в редовет ...