8 min reading
К О М И Т А Т А
Дядо Петър Щърбев се клатеше равномерно, с изкривен гръб върху самара на вече остаряващата бяла кобила.
Преди години, млада буйна и капризна, сега изпосталяла, но с все още красиво падаща, с леко сив оттенък, прилягаща и грива, приличаща на косите на запазена млада булка, стъпваше все така леко и кокетно с чувството, че е дала много на този свят.
Дядо Петър изпитваше истинско удоволствие от тръпките, идващи изпод самара, излъчващи се от здравото, гъвкаво, движещо се в такт и синхрон тяло.
Беше свикнал с кобилата повече, отколкото с невестата си.
Още когато се спазари, даде пет лева в повече от първоначално поисканата цена, така, за кадем, като скриваше радостта си от това, че животното, гледащо го с искрящо умните си очи, струваше десетократно в повече.
Клатушкането по стръмната, камениста пътека го унасяше и прехвърляше в онова бурно време, когато заедно с Мица, Янето ги извикваше с организационния куриер, за поредната заръка.
Ако откажеше, щеше да го “гътне месечината ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up