Jun 28, 2020, 7:59 AM

Конската муха и любовта 

  Prose » Narratives, Humoristic
715 3 6
2 мин reading

 

 

 

Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръжи около него. Животното спряло да хрупа трева и се втренчило в нея.

-          Красива съм нали? Имам изящни криле, младо тяло и чаровни големи очи. – забръмчала скромно мухата.

Магарето я слушало изумено. Нито била красива, нито чаровна, а само дребна и мърлява. Друго си било една истинска магарица с големи бели зъби и игрива опашка...размечтало се то. Все пак имало обноски и решило да замълчи културно. Но мухата изтълкувала грешно неговото мълчание и го приела за съгласие. Затова преминала в атака:

-          Искам да ти призная нещо... Обичам те. Влюбих се в теб от пръв поглед. Копнея за теб. Ще се возя на гърба ти и така няма да си самотно.

-          Но аз не съм самотно. – изревало магарето и в главата му отново нахлул прекрасния образ на бъдещата му съпруга- магарица.

-          Не бъди срамежлив. Виждам любовта в очите ти. – избръмчала упорито мухата и се наместила отгоре му без покана.

Понеже била прегладняла веднага забила своя хобот в него. Копнеела за прясна кръв. Животното подскочило от болка и изненада.

-          Не ме хапи, а се махни от мен.  – изревало ядосано то.

-          Това е целувката на любовта. Ти не знаеш ли, че любовта носи болка? Тогава е истинска. Щом ме обичаш и искаш и аз да те обичам ще ме търпиш. Нарича се компромис. – започнала да му обяснява мухата.

Животното замълчало , но тялото му започнало да потреперва от силната „любов” на мухата. Не издържало и я цапардосало с опашката си. Едва не я утрепало.

-          Как смееш да ме удряш? Почти ме осакати. – изпищяла ужасена мухата.

-          Това е милувката на любовта. Щом ме обичаш толкова много ще ме търпиш. Нали разбираш от компромиси? – отговорило й магарето.

Мухата едва отлетяла. Чувствала се доста зле. Решила, че повече любов не й трябва и ще си живее както до сега -  самотна и хапеща.  Без никакви милувки и компромиси.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Катя Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Вярно е, Блу. Тези конски мухи са много коварни и дано да нямаме късмета да мъкнем някоя "влюбена" на гърба си.
    Краси, конските мухи са много сладкодумни, убедителни и само в опашките е спасението.
    И аз мисля като теб, Марианка. Насила хубост не става, а и друго си е една магарица или магаре.
    Благодаря ви! Радвам се, че ви е допаднала баснята ми. Поздрави!
  • Поздрав, Кате! Браво и на магарето за позицията, защото често като се появи конската муха, някак си успява да убеди част от магаретата, че точно това е любовта.
  • Усмихна ме доста широко. Кате, как ги пишеш така хубаво тия неща. И нахална, че и лъже. Добре, че Марко си има опашка.
  • Благодаря ви Стойчо и Лидия! Надявам се, че съм ви усмихвала поне малко.
    Поздрави и на вас!
  • Хубава притча. Поздрави!
  • Притчи, притчи...🤔
    Човек тук има какво да научи!
    Поздравления, Катя!
Random works
: ??:??