Конската муха и любовта
Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръжи около него. Животното спряло да хрупа трева и се втренчило в нея.
- Красива съм нали? Имам изящни криле, младо тяло и чаровни големи очи. – забръмчала скромно мухата.
Магарето я слушало изумено. Нито била красива, нито чаровна, а само дребна и мърлява. Друго си било една истинска магарица с големи бели зъби и игрива опашка...размечтало се то. Все пак имало обноски и решило да замълчи културно. Но мухата изтълкувала грешно неговото мълчание и го приела за съгласие. Затова преминала в атака:
- Искам да ти призная нещо... Обичам те. Влюбих се в теб от пръв поглед. Копнея за теб. Ще се возя на гърба ти и така няма да си самотно.
- Но аз не съм самотно. – изревало магарето и в главата му отново нахлул прекрасния образ на бъдещата му съпруга- магарица.
- Не бъди срамежлив. Виждам любовта в очите ти. – избръмчала упорито мухата и се наместила отгоре му без покана.
Понеже била прегладняла веднага забила своя хобот в него. Копнеела за прясна кръв. Животното подскочило от болка и изненада.
- Не ме хапи, а се махни от мен. – изревало ядосано то.
- Това е целувката на любовта. Ти не знаеш ли, че любовта носи болка? Тогава е истинска. Щом ме обичаш и искаш и аз да те обичам ще ме търпиш. Нарича се компромис. – започнала да му обяснява мухата.
Животното замълчало , но тялото му започнало да потреперва от силната „любов” на мухата. Не издържало и я цапардосало с опашката си. Едва не я утрепало.
- Как смееш да ме удряш? Почти ме осакати. – изпищяла ужасена мухата.
- Това е милувката на любовта. Щом ме обичаш толкова много ще ме търпиш. Нали разбираш от компромиси? – отговорило й магарето.
Мухата едва отлетяла. Чувствала се доста зле. Решила, че повече любов не й трябва и ще си живее както до сега - самотна и хапеща. Без никакви милувки и компромиси.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздрав, Кате! Браво и на магарето за позицията, защото често като се появи конската муха, някак си успява да убеди част от магаретата, че точно това е любовта.
-
Усмихна ме доста широко. Кате, как ги пишеш така хубаво тия неща. И нахална, че и лъже. Добре, че Марко си има опашка.
-
Благодаря ви Стойчо и Лидия! Надявам се, че съм ви усмихвала поне малко.
Поздрави и на вас! -
Хубава притча. Поздрави!
-
Притчи, притчи...🤔
Човек тук има какво да научи!
Поздравления, Катя!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Краси, конските мухи са много сладкодумни, убедителни и само в опашките е спасението.
И аз мисля като теб, Марианка. Насила хубост не става, а и друго си е една магарица или магаре.
Благодаря ви! Радвам се, че ви е допаднала баснята ми. Поздрави!