Годината е 2011, а денят- 24-ти май. На тази дата е съборът на родното ми село.
Моите спомени от детството са свързани предимно с пъстрите сергии, които за всяко тогавашно дете предлагаха цял един свят изграден от захарен памук, семки, пуканки, лъскави тенекиени бижута и пъстри играчки. А в добавка - гостуване у свако Кирил, именник на тази дата, гарнирано с безбройни манджи с агнешко в огромни порции, истински ужас за едно злоядо дете каквото бях тогава…
Но днес, благодарение на усилията на кметицата на селото, съборът е приобщил функцията да събере представители на най- стария род в селото - Пеновския.
На родовата среща, след изпратена още отпреди четири месеца покана, има отзовали се наследници от цялата страна и дори представители от чужбина.
Нашата покана беше отправена към майка ми - една от правнучките на именития старец и тя с вълнение очакваше събитието. Въпреки здравословните пречки, приковали я към инвалидния стол, откликнахме с радост и ентусиазъм.
И ето ни - пристигаме на ...