В началото на третото хилядолетие човечеството беше освободено от всякакви зависимости. И планетарните власти разрешиха на желещите да потърсят във Вселената свое място. Свое – напълно независимо, лично притежание, без покорство към власти и държава…
хххх
Над близкия хълм се въртяха някакви… Не, не птици. Толкова големи птици Юрген не бе виждал никъде по трийсетината планети, където го захвърляше необходимостта да избере бъдещото си жилище.
Дааа… Трийсетина предложения, отфвърлени от него, докато накрая не си хареса Юлиания – планета, най-близка до изискванията му за сигурност, перспективи за живот, красота…
Ето го бъдещето за него и семейството му. Спокойна планета, мирен живот, производство на продукти, печеливш бизнес с нужните му търговски фирми, никакви банки… Никакви! Никакви заробвания за години, че и десетилетия с кредити, никакво късане на живо месо във вид на лихви…
И светъл живот за потомствата – синове, внуци, правнуци…
За момент се върна назад в двугодишното си пътуване из ...