Космически разходки 3
Multi-part work to contents
IV
Отборът на Албърт – лилавите представляваше сбирщина от персонажи. На първо място - той рижав нисък шишко с лунички. Приятелят му Франсис висок, слаб и леко неориентиран. Райнхард. Райнхард беше всичко, което те двамата не бяха. Беше добре сложен, бърз, организиран, но изключително надменен и високомерен. Отборът се допълваше от Сантела, младо момиче, високо с права кестенява коса и в отлична физическа форма, като Албърт беше забелязал, че се справя отлично със всички задачи досега, Янош, висок и снажен мургав младеж, който изглеждаше дружелюбен, групата се допълваше от здрави яки момчета, като всичките според Албърт се казваха Тод.
-Слушайте- започна Райнхард- Имам план!- Вие двамата отивате там, вие тримата с мен…Вие ще пазите знамето… а Вие- като погледна Албърт и Франсис- Изобщо не сте за тук - и потегли с групата си.
Албърт и Франсис останали сами, решиха, че няма да бездействат и да приемат съдбата си на пушечно месо.
-Имам план – рече Албърт - Ще се промъкнем през вентилационната система…
- И така ще им излезем зад гърба -довърши мисълта му Франсис
Седем отбора- седем цвята. Червени, сини, зелени, кафяви, жълти, оранжеви и разбира се лилави. Тичаха и се стреляха по целия кораб. Паднаха зелените, после, жълтите. Отбора на лилавите също окапаха един по един. Дори гордият Райнхард падна жертва на кръстосан огън. Последните двама Тод браниха знамето от червените когато…
-Пау-пау-пау
Албърт и Франсис се бяха промъкнали през въздуховодите и изневиделица атакуваха знамето на червените.
- Край на играта – чу се по системата – Всички в строя!
Всички и оцелелите и на ужким убитите се строиха отново в две редици. Кадетите чакаха заповеди. Повечето бяха капнали от умора, а в лицата на червените се четеше разочарование. Бяха на косъм от победата.
- Мирно- нареди сержант Смит – Свободно!... – каза той и огледа отбора на лилавите- доста интересен развой. Поздравления, лилави!
- Сър, позволете да докладвам- каза изведнъж Райнхард
- Кажете, господин Ритерход?
-Беше използвана измама, сър! Франсис и Хърст взеха нечестно знамето, сър!
Сержантът го погледна със строг поглед, но се сдържа да не изригне. Все пак добре знаеше, кои са роднините на младежа.
-Чест ви прави, че искате да играете честно г-н Ритерход, но щяхте ли да сте така почтен, ако вие бяхте донесли победата? Господата Франсис и Хърст приложиха тактическа маневра, която по никакъв начин на нарушава правилата на водене на бойни действия. Повярвайте ми бил съм на много по неприятни места от въздухоотвод- като го фокусира с механичното си око.-Добра работа… СЕГА всички десет обиколки! Зелени – двадесет! Бързо, бързо!
Албърт беше изключително щастлив. Днес дори и тридесет обиколки на целия кораб, нямаше да му се видят много. След няколко месечно обучение, чу добра дума за себе си и натири носа на богатия и влиятелен наследник. Приятелят му Франсис също бе част от победата. Къде ли щяха да ги изпратят сега? Какво ли им предстоеше?
V
Командир Стивън Фрост стоеше в капитанската каюта и гледаше голям екран на стената. От другата страна на комуникатора се виждеше голяма зала с черна дълга маса на и няколко мъже около нея. Това беше бордът на директорите на Алфа корп.
-… това е абсолютен приоритет. Ваше задължение той да бъде осъществен съобразно наличния ресурс! – Сержант Смит чу единият мъж да нарежда на капитана, когато влезе в помещението
-Тъй вярно, господа!- Отговори единствено командира
-Действайте в указаните срокове! – чу се последно и връзката прекъсна
Сержантът стоеше до вратата и очакваше нареждания.
-Сержант, предстои ни кацане на непозната планета. Необходима ни е пълна мобилизация. Искам трите отбора, които оцеляха най-дълго днес в занятието, да се включат.
Смит потрепна.
- Но, сър – започна той с уважение и примерен тон, но с твърдост с в гласа- Те са още деца. Има ли необходимост, която да обуславя хвърлянето им в неизвестното… в една месомелачка. Добре знаете, че първата мисия обичайно е най-обикновено излизане от кораба. Едно рисковано действие ще застраши не само тях, всички наши хора на планетата, а може кораба и цялото човечество!
Двамата се познаваха от години. Бяха служили на най-различни мисии. Бяха в подобни ситуации и преди. Смит ги беше спасявал с цената собственото си тяло. Затова и Фрост запази спокойствие и не прибягна до крайни мерки. Погледна приятеля си в очите, отпи от чашата с уиски и му каза.
- Джон, знам какво значат младежите за теб. Добре ми е известно, че все по-трудно се намират нови попълнения, но ние сме войни и дългогодишни служители на Алфа корп. Знаем, че благоденствието на мнозинството трябва да стои пред личностното оцеляване на индивида. А и това е заповед, решение на борда! Ако ние не подсигурим същестуването на Алфа корп, утре няма кой да подсигури нас, няма да има къде да се завърнем.
Сержантът стоеше мълчаливо.
-Имаме седемдесет и два часа до планетата, организирай хората си!
© Димитър Момнев All rights reserved.