Наричаха го Коткоубиеца.
Никой не знаеше как всъщност се казва и никой не се сещаше да го попита. Рядко изобщо беше изричал собственото си име, защото никой никога не искаше да го узнае.
Хората по-скоро страняха от него, защото той странеше от тях. Той не харесваше вида си и ако можеше, би се отрекъл от него. Децата си измисляха страшни истории за мъжа, който всяка нощ пие котешка кръв, за да не остарява. Понякога се престрашаваха да доближат къщата му, надзъртаха през прозорците и търсеха с поглед котешки трупове, а той кротко дръпваше пердетата и въздишаше. Какви неприятности може да ти донесе един прякор!
Всъщност Коткоубиецът не беше убил нито една котка през живота си. Той ги харесваше, а те го обожаваха. Всички животни са по-чисти от хората. Когато има потенциал за безкрайно развитие на интелекта, хората развиват безкрайната си глупост.
Коткоубиецът наближаваше 65 години, косата му бе почти изцяло бяла, но все тъй гъста.
Очите му бяха големи и сини, пронизващо ярко сини. Хората и ...