Беше пълнолуние. Луната бавно проправяше своя път по небесния склон, а заедно с това цветът й постепенно премина от кърваво червен до искрящо бял. Светлината й се отразяваше върху кристалната повърхност на езерото, украсявайки вълничките, предизвикани от лекия ветрец. Беше влажно и задушно, а из въздуха се носеше миризмата на цветя.
В тревата лежеше момиче с разпилени коси, разперени ръце и очи, вперени в луната. Бе облечена в рокля, която на някои места бе по-тъмна - мокра, защото се бе къпала в езерото на лунната светлина, а след това я бе навлякла върху мократа си кожа.
Момичето продължаваше да лежи, макар и вече затворило очите си, унесено от сладкия припев на щурците, изпълняващи някоя нова ария.
Незабелязано до нея се бе приближило друго лице. Младо момче, което пристъпваше тихо към лежащото създание, за да не предизвика уплаха. Застана до нея, загледан в нежното й лице, в извивките на тялото й, в млечнобялата й кожа, изпъкваща на светлината.
Залисан в това, той не забеляза, че щ ...