Казах им да не ходим там, но те не ме послушаха. Беше в средата на ноеври и целият ден бях прекарала сама в нас. Реших, че трябва да изляза. Обадих се на най-добрата си приятелка Ива, тя ми каза, че с Вили и някакво момче щели да излизат, ако съм искала - да се присъединя. Никак не ми се стоеше в нас, затова се съгласих. Момчето се оказа голям красавец, имаше кола, затова седнахме на едно кафене в края на града. Повече от час и половина си говорихме. Вили май го харесваше, но не искаше да си признае, а той беше много жестоко хлътнал по нея. Отново се качихме в колата и той просто потегли. Отзад при мен беше Ива, така се бяхме заприказвали, че не видяхме къде ни води. Когато погледнах към предното стъкло, града вече го нямаше, беше някакъв страничен и разбит път. Не знам защо, но не исках да продължваме. Казах му да спре или да ме върне, но той отказа. Наистина усещах нещо в себе си, което ме караше да не ходя там. Извадих телефона си и започнах да го ръчкам. Пътят ни отведе до някакъв ...