Понякога болката буди съмнения. Подсказва за натрупани тишини. Примиреност. Слаб характер. Губене на посока. Куп компромиси. Избутани назад планове и желания. И все по-често, разговаряйки с обвързани жени, чувах едни и същи напиращи крясъци от гърдите им. Търпимостта. Странното подчинение, на което се бяха отдали. Послушанието в погледа. Бездействията във вече заучения начин на живот с избрания човек. И понякога вътрешно дивеех, защото отдавнашните рамки все още намираха място в днешния така забързан свят. На взаимоотношения. И най-вече на изгоди. Малко бяха ураганите, които за нищо на света не позволяваха на мъжа до тях да ги преценява според очакванията си и смело отстояваха индивидуалността си. А това бе така очарователно...
Дамата от плажа беше комбинация от огън и лед. Нещо средно, което почти бе загубило посоката на мечтите си, заровило глава в пасивността под мъжката ръка и очакващо какво?! Тя беше убедена, че ще роди деца на настоящия си приятел. И говореше за всичко това със с ...