Критик съм по обходно стечение на обстоятелствата. В ранните години на юношеството си, когато формирах своите характер и интереси, по неосъзнат за мен начин си бях втълпил, че трябва да се изразявам чрез музика. Родителите ми нямаха специално отношение към това изкуство и съответно не ме бяха записали на уроци по пиано като петгодишен, нито пък бяха особено въодушевени, когато на четиринадесет и половина ги помолих да ми купят китара. Все пак ентусиазмът ми не им позволи да умъртвят този мой порив в зародиш, и не след дълго имах шестструнно пластмасово подобие на китара с цвят на кехлибар и дебел самоучител.
Наистина се опитвах да стана добър. Прекарвах часове с ръце върху струните и ги докосвах, докато преставах да чувствам върховете на пръстите си. Препрочитах всяка страница от наръчника и запаметявах разположението на пръстите върху грифа за всеки акорд. Всеки свободен час се опитвах да наподобя звученето на Бийтълс, Стоунс и Оейзис. Тази надпревара със собствените ми ограничения пр ...