Ranrozar (Стойчо Станев) Ranrozar (Стойчо Станев)
160 782
Nov 28, 2018, 9:18 AM

 Крушение

1.4K 13 27

Multi-part work

1 min reading

Един опит да разкажа действителна история...

В памет на жертвите на Първата световна война.

 

 

1. Доведоха го ослепял.

С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.

    Дона,жена му, като  видя двата силуета до вратнята, зарида, но един вик на облекчение, че все пак, е жив в това рано септемврийско утро на 1918 г., премина в утолителна въздишка...

    - Не бой се ма, Доно, жив съм! Що си се развикала сабахле,отрони Кольо и протегна ръце за прегръдка, в която Дона се втурна за взаимна дълго жадувана утеха.

    - Децата, как са!?

    - Спят, мили, спят!

    --Тихо, да не ги разбудим с нашите викове - зашепна слепият...

    Мъжът който го придружаваше остана на крачка-две зад тази семейна среща, като  тих свидетел.

    Кольо беше фронтовак от 1912 г.

     Село Ханово, Ямболска околия, беше на хвърлей поглед от Ямбол, но по река Тунджа беше под с.Кукорево и с.Окоп, на юг, към Одрин...

     Млад и с основно образование, борец по селските събори и отличен плувец във водите на близката река, Кольо изслужи службата си,ожени се за момата на сърцето си - Дона, дребна, но пъргава, със сини като мъниста очи; и много работна. И двамата заживяха с Божията повеля: шест дни усилена работа на полето и в двора, на седмия ден - на църква.

Така живееха и другите българи. "Един народ, един адет!"

    През септемврийските дни на 1908 г. Българското Княжево с късмет и добре премерена дипломация доби Независимост и Третата Българска Държава извоюва по мирен начин статут на Царство.

     Една стаена надежда живееше в душите на българите...

      Хората помнеха повелите, наследени от делата и словото на предците - за една мечтана България от старите времена на Симеона и Калояна,от словото на Паисия, Ботьова и Дякона, от продължителите на жертвеното дело на Стамболова и новите водачи и пазители на древната българска история.

 

Следва продължение...  

    

    

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

next part...

© Стойчо Станев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Бащи и синове, братя и братовчеди... Войници на Отечеството-Майка България са оставили костите си край Чаталджа и Одрин, Булаир и Чорлу,Люлебургас, Лозенград, Демир Хисар, Дойран, Скопие, Тутракан, Добрич,Добро поле,Завоя на Черна и да не забравяме, че има още много войнишки паметници и гробища в Румъния, Турция, Гърция и Македония...Вечна памет! Нека техните потомци помнят, че България я има през вековете, благодарение на знайни и незнайни герои!
    Таня, и двамата ми дядовци са участвали в Балканските войни и в Първата световна война, но са се завърнали къде, ранени,къде здрави... Сега разказвам за единият от тях в настоящата повест.
  • xubavka (Таня Чардакова)
    xubavka (Таня Чардакова)
    Вечна памет на жертвите от Първата световна война! Двама от моите прадядовци са загинали на фронта.
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря,Люси!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    ЛюсиЦ (Люси Петкова)
    Чета те както винаги с удоволствие 🍀🌸
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Ranrozar (Стойчо Станев)
    Благодаря, Ирина!Имам още един къс разказ, но той е много тъжен: заглавието е "Кукувица". Също е по действителен случай.

Editor's choice

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Prose 3.7K 5.0

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Prose 4.2K 4.9

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Prose 2.2K 5.0

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Prose 4.1K 4.9

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9