Кръглата маса - ІІ

Три дни по-късно, малко след края на официалното работно време, ми позвъни Майер.

„Цапи, направо на въпроса. Ще ни почерпиш ли с д-р Векерле по една водка? Мезето от нас.”

„Винаги сте добре дошли, но нещо не ми се вярва, че само за по една малка водка ще биете път до петия етаж.”

„Е, без първата не може да има втора. До половин час сме при теб.”

„Чакам ви.”

Казах на секретарката си да зареди еспресо машината без да я пуща, да приготви чаши, чинии и прибори за трима души, след което е свободна. Наистина след трийсетина минути двамата пристигнаха, носейки доста сериозен пакет, в който, явно, беше сложено обещаното мезе. Бяха необикновено весели и възбудени. С общи усилия подредихме масата както трябва  и щом се настанихме удобно около нея, Майер започна:

„Имаме чудесна новина. Вчера бях в Дуисбург на среща с „ТИССЕН” АГ. Не само приеха без каквито и да било сериозни забележки двата варианта от нашата „кръгла маса” и възможността за експресни доставки да се използват директни автомобили, но дори настояват да потвърдим кога най-рано бихме могли да започнем. Довериха ми, че иранците били готови на сериозни компромиси, стига това да доведе до по-скорошно изпълнение на доставките. Разбира се, по цените и условията не сме говорили конкретно, защото им обясних, че ще са ни необходими поне три седмици да направим необходимите проучвания и калкулации. Върнах се късно снощи, а днес бях в Мюнхен. Затова чак сега имаме възможност да  полеем началото на успеха.”

През това време Векерле вече беше сипал водка в чашките

„Това наистина е прекрасна новина. Само че в такива случаи знаете как се пие.”, не пропуснах да кажа аз.

„Змаем, знаем.”, отговориха и двамата, след което последва чукане на чаши и залпово изпразване на съдържанието им. Векерле веднага ги напълни отново, а аз казах:

„И аз имам хубава новина. Въпросите относно варианта „България” и директните превози могат да се считат за уредени, включително цените за претоварването в Лом и Русе. Навлата също са уточнени - засега само до Табриз и Техеран, защото не знам другите пунктове. Дори уточнихме и усреднено време на курс.”

Последва ново изпразване на чашките, които едва ли побираха повече от 30 милилитра. Чак да ти стане обидно. Как може да пиеш прекрасна водка с чудесно мезе едва ли не с напрасници, но... немска му работа.

„Е, аз бях до тук. Сега не ми остава нищо друго освен да ви стискам палци.”, заключих аз.

„А, само това не!”, едва не извика Векерле.

„Не разбирам.”

„Цапи, ние дълго умувахме и то в разширен състав, кого можем да изпратим да извърши проучванията във връзка с този проект. Много сме благодарни, че вече си уредил всичко в България, но остават Турция и Иран. Разбери, че колкото и да умувахме не можахме да се спрем на определен човек. Просто няма такъв, в който да сме напълно сигурни, че ще се справи, не за друго, а най-вече поради непознаване на районаизвън пристанищата. А и ти сам каза, че едно некачествено проучване, дори една непълна или неактуализирана информация може да издъни всичко. Така ли е?”, попита Майер.

„Така е.”

„Тогава какво да правим? Не ни пречи да изпратим и две групи, но според нас и това може да не реши нещата и рискът да си остане. А никак не върви внезапно да се откажем след като имаме принципното съгласие на „ТИССЕН” АГ.  Ще станем за присмех на всички.”

„Такъв резил не бива да се допусне в никакъв случай!”, съгласих се аз и шеговито добавих: „Защо имам предчувствието, че искате да ме набъркате в тези проучвания?”

„Какво предчувствие, това си е голата истина. Г-н Запрянов ето и двамата с Ханс ви молим да ни помогнете.”, реагира веднага Векерле.

„Ако трябва, ще стоя на твоето бюро и ще ръководя лично ДЛМ, докато те няма. Не искам даже и да си помисля, че няма да ни помогнеш.”

„Ех, вие стари лисици, едва ли не ме изкарахте незаменим.”

„Цапи, откровено казано, аз се изненадах когато каза, че не искаш да се месиш в избора на хората, които трябва да се командироват. Сега обаче причината ми е ясна. Просто не си искал да поемеш, макар и непряка отговорност за някого.”, отбеляза Майер.

„Прав си.. Безспорно е, че в БЛ работят прекрасни специалисти, от които и аз самият съм научил много неща, но точно за тези проучвания не бих поел гаранция за никого. Не ме разбирайте криво. Те наистина са елитни професионалисти, но за конкретния случай просто нямат необходимия опит, а немският им манталитет, самонадеяност, нерядко и високомерие, в една източна страна може да им изиграе грозен номер. Виж, ако някой от немските ми колеги, с които пет години съм работил в Иран, сега беше в състава на БЛ, нещата щяха да стоят съвсем иначе и нямаше да има проблем относно избора. Но не е. Не се обиждайте, но не би било излишно да помислите по този въпрос, защото в страните от Близкия и Средния Изток нещата са много по-специфични и опасно различни от тези в държавите от Западна Европа. Най-вече по отношение на манталитета им, използваните от тях похвати, методи и средства при провеждане на разговори, преговори, сключване на договори, въобще при решаване на въпросите. Знам лично за провали, настъпили в резултат само на неволни грешки в държанието или отношението на западняците към тях.

Съвсем иначе стои въпросът когато се убедят, че срещу тях стои човек, който добре познава и уважава техните обичаи, нрави и маниери, който не се опитва грубо да ги притиска, не е сервилен и в същото време е компетентен и напълно наясно по темите на разговора, да не говорим пък ако и говори техния език. Това са ми притесненията за вашите специалисти. Има реален риск да се появят подводни скали, които само тренирано око може да забележи навреме и да спаси кораба от сериозни повреди, дори тотално разбиване. Получи се доста литературно, но е истина.”

„Да разбирам ли, че си съгласен да ни помогнеш?”, „неволно” подхвърли Майер.

„Ханс, аз нито съм гениален, нито незаменим, още по-малко безгрешен. Просто имам богат опит, тренирано аналитично мислене и хъс, който нерядко ме е карал да приемам дори и  рискови предизвикателства. Но в случая не бива да се забравя и отговорността, а тя никак не е малка. Затова не мога да ви дам стопроцентова гаранция, че и при мен няма да се получат сериозни пропуски, отгоре на всичко даже не се водя на работа в БЛ.”

„Последното въобще не съм го чул, защото ние ти вярваме безрезервно.”

„Да, но отговорността си остава.”

„Заставаме твърдо зад вас каквото и да се случи. Ако трябва ще го потвърдим и писмено.”, обади се Векерле.

„Не докторе, не ми трябват писмени гаранции. Аз или вярвам на някого или не. На вас и Ханс,  да. Но откровено казано не обичам да ме притискат за каквото и да било.”

„Цапи, много ще съжалявам, ако ти, макар и за миг, си си помислил, че те притискаме. Моля те, не го приемай като шаблонен израз, но това си е  зов за помощ.”

„Ханс, никога не съм предполагал, че си толкова добър агитатор. Въпреки тези твои неподозирани качества, ако не бях в течение на нещата, сирените за помощ щяха да си вият, но аз щях да ви откажа. Но случаят не е такъв. Абсолютно съм сигурен във вашата коректност, както и че наистина ще застанете зад мен при евентуални, разбира се, неволни грешки, за което съм ви дълбоко признателен. Ще бъда съвсем откровен, но искам да ми обещаете, че преди да се засегнете от това, което ще кажа, ще се опитате правилно да ме разберете.”

„Аз приемам безрезервно. Конрад?”, отговори веднага Майер и се обърна към Векерле.

„Иска ли питане. Приемам.”, отговори като картечница Векерле.

„Чудя се как мъдреци като вас не са се сетили за още нещо, което, поне според мен, е изключително важно и  с което всъщност би трябвало да започнете. Става въпрос за един  особен вид отговорност, с която просто не мога да не се съобразя и която, прощавайте, но я слагам наравно с вашия „зов за помощ”, ако не и пред него.

„Какво имаш предвид?”

„Самата мисъл, че мога да бъда, макар и в малка степен, причина за провала на този сериозен проект и да станем за посмешище в целия бранш,  просто ме ужасява. Имено заради това чувство на отговорност и заради вас двамата,  считайте въпросът за приключен.”

И двамата като по команда ми подадоха ръце. След кратко мълчание Майер каза:

„Само ще кажа, че отново оправда високото мнение и доверие, което винаги сме имали за теб. Може би Конрад, който е специалист по изисканите речи ще каже повече.”

„Не, Ханс. Изисканите речи обикновено миришат на мухъл и са пълни с мехури. Това е мъжки разговор, който няма никаква нужда от тях. Аз ще кажа само едно най-обикновено, но искрено „благодаря” и  то на български и нищо повече. Сигурен съм, че г-н Запрянов ще разбере какво съм искал да кажа.”

„И аз ви благодаря, приятели. Прав е доктора, че при договорките между истински мъже, шаблонните, напудрени и високопарни думи в крайна сметка водят до девалвация на истинските неща.”

„Сега кажи какво ти трябва, без да се съобразяваш с нищо и ние ти обещаваме, че всичко ще бъде изпълнено безрезервно.”, добави делово Майер.

„Нищо особено. Една мощна и в отлично техническо състояние кола, защото не искам да разбивам любимия си „Сенатор”по турските пътища.”

„Не мислите ли, че би било целесъобразно да вземете един или двама немски колеги, които ще могат да придобият част от опита за който говорихте?”, попита Векерле.

„Конрад, аз не бих настоявал за това.”, прекъсна го Майер.

„Аз също не настоявам, само питам.”, отговори Векерле.

„Аз пък ще ви отговоря и то без каквито и да е заобилки. Приемам, че на пръв поглед въпросът ви е логичен, но не и за този случай, в който не става въпрос за някакво общо, предварително и незаангажиращо проучване във връзка с някакви евентуални и то хипотетични проекти  в необозримо бъдеще. Тук става въпрос за много голям и то реален  залог, който  вече има съвсем ясни контури и може да донесе освен огромна печалба, но не на последно място престиж и доверие за БЛ. Затова всичко свързано с него задължително трябва да бъде проучено и подготвено до последния детайл, така че всички свързани с изпълнението му евентуални рискове трябва предварително да се минимизират до степен, която не може да доведе до осезателни негативни последици.

Отговорността  е много голяма, така че няма да има време за лекции, практически упражнения и рискови експерименти, да оставим пък какво ще стане, ако тези колеги започнат да водят безсмислени спорове и правят неуместни забележки по време на проучванията, или недай си боже се опитат да налагат нескопосни предложения и решения. В дадения случай тези колеги могат да бъдат много по-полезни при подготовката и осъществяването на превозите до турско черноморско пристанище, нещо, в което те без съмнение са безспорни професионалисти.”

„Искате да кажете, че ще пътувате сам?”, не се въздържа да попита Векерле.

„Не, няма да пътувам сам. В отдела за речно-морски превози и проекти имате един интелигентен младеж от турски произход, мисля, че се казва Йорючю, както и един иранец – инж. Надери. Това са двамата, които ще пътуват с мен. Моля да им се обясни, разбира се, само в общи линии, за какво става въпрос, както и да бъдат инструктирани да изпълняват безпрекословно нарежданията ми, да не проявяват каквито и да било самоинициативи и в никакъв случай да не говорят неща, които не са съгласувани с мен. Е, мисля, че ще намерите начин да им обясните, че всяко своеволие или нарушение, може да им пусне бариерата към ГФР.

„Прав си и ние ще изпълним  задължението да ти осигурим всичко посочено от теб.”, реагира Майер, навярно притеснен, че може да изникне ненужен спор с неясни последици, но Векерле веднага добави:

„Разбира се, че договорката остава в пълна сила. Приемам вашите аргументи, оттеглям въпросът си и ви благодаря за директният отговор.”

Все пак, за да провери дали не е останало някакво напрежение, Майер каза:

„Виж, ако получим сигурни индикации, че проектът за Маракеш в Мароко ще се възложи на БЛ, тогава бихме те помолили да заминеш за Мароко с 2-3 от немските колеги. Доколкото знам, познаваш добре Маракеш още преди повече от десет години.”

„Това е нещо, за което нямам нужда от никакви увещания. Веднага ще тръгна и знаете ли какво ще направя там?”

„Какво?”

„За няколко дни ще изметем всички въпроси в Казабланка, а после и в Маракеш, който наистина познавам добре още от времето, когато строихме иригационната система на региона. След това, докато колегите разпущат по подходящ и то много приятен начин в Маракеш или на близките Канарски острови до края на официалната командировка, аз ще потърся моя стар приятел Али и с него ще направим едно дълго пътуване в Сахара, разбира се за сметка на „Баварски лойд”.

„Имаш го, даже и да не ни се възложи проекта. Но сега да продължим. Какво още ще трябва да ти осигурим?”, попита Майер.

„Разбирам, че ми се делегират права да действам според случая, без да се допитвам до когото и да било. За междинните резултати няма, а и не бива, да ви изпращам информаци по телекси и факсове. Ще ви се обаждам само в екстремни случаи.

За моето пътуване ще знаете само вие двамата. Споменатите пояснения и указания на двамата ми спътници ще дадете в момента на тръгването ни. Не си помисляйте ни за миг, че това е някаква конспирация или сцени от филмите за Джеймс Бонд. Просто ги приемете като тривиални, предохранителни мерки. Сами разбирате, че проектът е много голям, както и апетитите на конкуренцията, така че ако всичко това се раздрънка предварително, все ще се намери някой, който да  сложи прът в колелата, ако не за друго, то от завист. Освен това афиширането на нашия интерес от тези превози при всички случаи ще доведе до претенции за по-високи навла и завишение на евентуални денгуби от нашите подизпълнители и т.н. А ти Ханс, нито ще седиш на моето бюро докато ме няма, нито е нужно, но все пак трябва да отделяш достатъчно време за ДЛМ, за не се получат някакви издънки.

Естествено, абсолютно всички разходи за тази командировка са за сметка на БЛ.

„Това е безпорно. А колко време ще ти е необходимо?”

„Ами ти вече си го определил“

„Прощавай, но не разбирам.“

„Казал пред „ТИССЕН” АГ, че ще отговориш до три седмици, така че, най-късно след двайсет дни на бюрата ви ще има по една доста дебела папка с цялата необходима информация за изготвяне на съответните калкулации, организация, начин на плащане и т.н. от пристигането на корабите в Трабзон, респ. Самсун, до пристигане на автомобилите до разтоварваните пунктове в Иран.

Ако приемате това, което казах, тръгвам след два дни. Това е.”

„Аз лично приемам безрезервно всичко и оценявам високо вашия жест, но все пак ми е чудно защо не вземете самолет до Анкара и от там да си осигурите кола за пътуванията? Спокойно може и да не ми отговорите, защото питам само от любопитство.”, попита Векерле.

„Защото искам да съм напълно независим, защото ще се отбия до СО МАТ за окончателно уточняване на въпросите, защото искам лично да пропътувам маршрутите, по които ще се движат автомобилите, искам лично да видя  какви автомобили се срещат по вътрешните пътища на Турция, да проверя на место каква е ситуацията на турско-иранската граница, защото с турски автомобил не мога да влеза в Иран и т.н. и накрая, защото за мен шофирането, независимо от разстоянието, не е проблем, а удоволствие.”

„Разбирам. Още веднъж повтарям, че това което каза, ще бъде изпълнено без каквито и да било корекции. С това, уважаеми господа, официалната част приключи. Мисля, че вече спокойно можем да обърнем по-голямо внимание на това, което е на масата.”, каза Майер.

Предложението беше прието с пълен консенсус. Закачките и придружаващият ги смях започнаха. Когато от съдържанието на еднолитровата „Столичния”, не остана нищо напуснахме офиса.

След два дни, взех чакащите ме пред офиса Йорючю и Надери и потеглихме. Изпратиха ни само Майер и д-р Векерле. Оказа се, че момчетата наистина са интелигентни, възпитани и бързо разбираха това, което им обяснявах, без да задават излишни въпроси.

Командировката, беше много интересна, макар и напрегната. Не липсваха и приключенски моменти, които сигурно биха били много по-интересни за четене от написаното дотук, но тях, ако някога реша да ги опиша, ще бъдат предмет на друг разказ.. Що се отнася до скучните и досадни проучвания, срещи, разговори, преговори, споразумения, разчети и куп още неща, както обещах в началото, ще прескоча и то напълно.

Йорючю, оставих в Трабзон с подробен конспект от задачи, а ние двамата с Надери продължихме  за Иран. Съвместно с двама представители на ТИССЕН” АГ, учудващо бързо приключихме с иранците интересуващите ни въпроси свързани с превозите от Турция до Иран. Оставих Надери в Техеран и след като се отбих в Трабзон се прибрах в Регенсбург. На двайстия ден от тръгването ни, фрау Швайгер предаде на фрау Фрайлинген и фрау Граф –секретарките на Майер и д-р Векерле по една дебела папка.

Така или иначе, програмата, от „Кръглата маса” в „Бишофсхоф ам Дом” беше реализирана. „ТИССЕН” АГ възложи превозите на БЛ, които при пренебрежимо малки затруднения, бяха извършени в срок и то при отлични финансови резултати за всички участници в превозите, включително,  за СО МАТ и пристанищата в  Лом и Русе, откъдето  заминаха към 1000 автомобила, а директните превози и досега си спомням, че бяха точно 256. Навлата бяха повече от изгодни.

 Известна част от тръбите бяха превозени през Самсун, но основната част от цялото количество беше транспортирано през Трабзон.

Накрая само ще добавя, че БЛ получи споменатият по-горе проект за Маракеш и аз наистина заминах с двама немски колеги за Мароко, но това пътуване, макар и много интересно, е предмет на друг разказ - ако, разбира се, реша да го напиша, защото при пътуването ми в Сахара се случиха неща, надхвърлящи нормалните човешки представи.

Наясно съм, че някои от хората, които евентуално ще прочетат написаното по-горе, ще го разберат не както трябва, но в крайна сметка това си техен, а не мой проблем. За мен лично не е важно само това, което съм свършил, но и това, което в дадени моменти съм могъл, но не съм направил, а такива случаи за съжаление има. Жалко!