- Така, първо слагаш левия крак, повдигаш се като се държиш с дясната ръка за седлото и ползваш стремето за опора. А след това пъхаш и другия и постоянно ги държиш в стремената - Асен Иванов, президентът на туристическа агенция “Евскински понт” учеше шестнайсетгодишния си син да язди. Облечен само с чифт черни дънки, той разпалено обясняваше тънкостите на ездата. Слизаше и се качваше, бавно и бързо, препускаше и пак се връщаше. Той бе израснал сред обширните молдовски степи. Яздеше от съвсем малък и искаше да предаде малко от своя дух на Ивайло, сина му.
- Сега вземи поводите! Добре. Дръж ги здраво! - Асен отново се метна на коня - Леко жегни с петите кобилата! Така. Тръгваш бавно и не отпускай юздите! Те са ти кормилото. Същото е като да караш кола. Поводите са волана, а краката ти - педалите. Но коня усеща когато те е страх, когато си напрегнат - бизнесменът яздеше до сина си, като през цялото време бе обърнат към него. Той го беше научил да кара кола, преди това да стреля с пушка и ...