Обичам кръв! Аз от кръв живея. А най-обичам човешката! Моля ви се сега, какво сте се развикали „Вампир! Вампир!”, не съм никакъв вампир, аз съм най-обикновен кърлеж. Сега ще кажете „Как така, та кърлежите не говорят”. Много ясно, че не говорят... с вас! Вие да не би случайно да си говорите с пържените картофи? Аз обаче съм решил да ви разкажа една история, понеже ме блазни да стана всеизвестен герой. И то не само сред моите приятели, искам целият свят да ме познава! А откъде знам за света ли, много просто - от Кутията. Когато овчарят, дядо Добри, излиза да пасе стадото, носи със себе си една кутия. Като седне някъде на сянка да отпочине, слага до себе си тая кутия, опъва от нея една пръчка, почва нещо да бърника и като се разнесат едни приказки, едни песни... голямо чудо ви казвам. Та от тая кутия много работи съм научил за света, ама бях почнал да ви разказвам за моите героични подвизи...
Един ден бях излязъл, както винаги, на лов в падината. Голяма жега беше, та едва дочаках стадото ...