20 мин reading
Глава III
Двамата се изкачваха нагоре през гората- тя пред него, той по нея. Гъстотата на боровете, ги криеше добре, въпреки че слънцето търсеше лицата им.
- Како ти избега̀ брат ти?- попита Силимарина.
- Тия дни ние трябва да вардим селото. Слизахме надолу, кога видехме около една дузина от ония бесове. Извърнахме се обратно, аз дотърчах на време и мислех, че той е по мене, ама не. Кога разбрах, че го нема, тъй и тъй бях стигнал- та предупредих ги да скрият поне мъжките и се върнах да го трася. Него не видех, ама тебе найдех, Силимарино!
- Срце ке ти е? Ке ти дума за него? Он добре ли е?- и тъкмо го изрече и един клон от пръстта се изтласка на горе и някой скочи из под земята.
- Бояне, дека избега, бре?- застана пред него и му се ухули, но погледа му бързо се отмести към нея. Сякаш зениците в небесния ирис, си играеха с тези на отсрещния и го привличаха като магнит. И а да каже нещо, когато Боян такъв шамар му изплющя, че за малко не го върна на мястото от дето излезе.
- Стоенчоо, Сто ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up