Глава VIII
- Добро утро... 29!
- Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или ще си още по-зла, а?- Ралица се наведе към нея- толкова близо, че издишваше в лицето ѝ.
- Времето ме научи, че колкото и физическа болка да ти причинявам, това не те сломява духом по никакъв начин, дори напротив- и Андреева сложи остроноктестата си длан върху главата ѝ. 29 се изтръгна рязко и дори падна назад по гръб- Диво зверче си ти, много време ми отне да те разуча и да те...
- Обуздая?- с ирония каза 29 и макар и да я гледаше отдолу, притежаваше силата да бъде с превес на „поглед от високо“- Да ме обуздаеш? С това щеше да завършиш, нали?
- Зверче- продължи Андреева със същия тон- но с една огромна слабост- а вибрациите на гласа ѝ сега направо охладиха стаята, пулсът на 29 рязко се ускори ...