Глава VIII

   - Добро утро... 29!

   - Никога не е било добро, когато съм те виждала, директоре! - изсъска 29- Какво ще ме правиш този път? С какво ще ме тровиш? На кого ще ме даваш за бой, или този от преди малко ти беше достатъчен... за сега?- заля я с три бързи въпроса коленичилата- Кажи, гадино! Или ще си още по-зла, а?- Ралица се наведе към нея- толкова близо, че издишваше в лицето ѝ.

   - Времето ме научи, че колкото и физическа болка да ти причинявам, това не те сломява духом по никакъв начин, дори напротив- и Андреева сложи остроноктестата си длан върху главата ѝ. 29 се изтръгна рязко и дори падна назад по гръб- Диво зверче си ти, много време ми отне да те разуча и да те...

   - Обуздая?- с ирония каза 29 и макар и да я гледаше отдолу, притежаваше силата да бъде с превес на „поглед от високо“- Да ме обуздаеш? С това щеше да завършиш, нали?

   - Зверче- продължи Андреева със същия тон- но с една огромна слабост- а вибрациите на гласа ѝ сега направо охладиха стаята, пулсът на 29 рязко се ускори- Ти си закрилница и покровител, 29!- червенокосата отиде зад бюрото си, а падналата се изправи. Лидерството се смени.

   - Какво си намислила, нещастнице?- повиши тон 29, загубила владението на емоциите си, а пазачите застанаха плътно до нея. Андреева отвори чекмеджето и извади малката кутия и се подсмихна така, че ъгълчетата на устните ѝ отново завършиха в невидимите ѝ рога над главата. Извади една малка спринцовка и я постави на бюрото пред нея.

   - Знаеш ли с какво е пълна, 29?

   - С отровата на злобата ти!- през зъби ѝ отвърна тя.

   - И по-точно? Някаква идея?- злобливо я закачаше Ралица.

   - Така или иначе ще ме светнеш! Няма да се мъча да отгатвам мътните идеи на извратения ти мозък!

   - Така да бъде! - израдва се на себе си директорката - Helleborus odorus* да ти говори нещо? - все пак на него дължим и този прекрасен цвят? Или... Nerium oleander*? - той пък е толкова красив и зловредно вонлив? Но пък двете заедно правят перфектната отрова- Ралица се смееше зловещо, все едно изричаше заклинание- А за нея... няма противоотрова!- още по-призрачно довърши тя.

   - Сигурно се гордееш с делата си и колко зли за те? Така ли е? - извика 29- А тази твоя... отрова...

   - Отрова ли каза?- прекъсна я нагло Андреева - Това е ваксина, бе момиче! От глупостите, които излизат от устата ти, някой би могъл да реши, че се опитваме... да ви убием?

   - А нима не е вярно, Ралица?- за първи път я нарече с малко име, а това смени физиономията ѝ веднага- Не го ли правиш от години, вещице, отровна като собственото си име? Или може би сега някой ти даде „картбланш“, за да ни приключиш и един път завинаги да ни заличиш от лицето на земята?- Андреева се наостри- Така ли е, Ралица? Май познах, а?

   - Както казах по-рано- изригна директорката- ти имаш една огромна слабост. От известно време сте доста близки с Мартин!- ирисите ѝ засвяткаха- А имам „очи“ и „уши“ навсякъде- вярвам знаеш това.

   - На къде биеш, Ралица?- попита 29, въпреки, че и сама знаеше отговора, който щеше да последва.

   - Ако не искаш на Мартин да му се... амм... „случи случка“, или да опита колко „ще пожълтее“ от „ваксината“, ще направиш и изпълниш всичко, което ти кажа!- 29 се изстреля към нея, но „плъховете“ я хванаха здраво.

   - Кучка си ти, директоре! Голяма и коравосърдечна, кучка! Такава си, нали... докторе!- и 29 се изплю- Клетва си давала някога много отдавна. Но тя се е изтрила от паметта ти, нали! Колко удобно... И вместо да лекуваш хората, ти ги убиваш, Ралица! А най-жалкото е, че това ти харесва!- Андреева кимна на единия пазач и той събори с юмрук на земята 29- Дааа, ухили се падналата, с пълната си с кръв уста- Мноого си силна и вилна, нали? Но тук и сега, като мачкаш и биеш... и заплашваш, докато те пазят.

   - За наказание! - изви гласа си Ралица, като командващ парад- Утре ще бъдеш специален гост в „розовата“ стая.

   - Нееее! - изрева 29.

   - Не?- изсмя се Андреева и повтори- Не?! О, дааа, красавице! Не мога да пропилявам такъв ценен материал като теб! Даже- огледа я цялата- закъснях!- наведе се отново към нея- И междувременно хубаво си помисли, дали ще продължаваш да ми играеш „опърничавата“, или ще спасиш живота на приятеля си? Едно денонощие, 29! Защото след „розовата“ стая, ще очаквам отговора ти!

   - И ти ще си намериш майстора, Ралица!- каза в монотонно издихание 29- И милост няма да има!- Андреева стисна зъби- Ти стискаш вратове, защото стискат твоя! „Царят дава, падарят не дава“, а?- Има май нещо такова?

   - О!- и закри с насмешка устата си, въпреки че отдавна ръката ѝ трепереше- Пропуснах да ти кажа... изпотяване, тремор, диария, гърчове, кръвоповръщане, аритмия, евентуално кома и... смърт!- хвана я за брадата и обърна лицето ѝ срещу себе си - Това са няколко от ефектите на жълтакавия коктейл!

   - Жалка си и с мен го усещаш?!- издиша в нея 29, а директорката замахна с пръст във въздуха и гардовете я завлачиха към вратата- Жалка си, Ралица! Слаб човек си ти! За това си толкова голямо чудовище!- вратата щеше да се затвори, когато...

   - Спрете!- изкрещя Андреева- Затворете ѝ устата най-сетне!... И последвалият удар, прати 29 в нокаут- Разкарайте я от тук!... И въпреки, че превесът на надмощие сменяше обитателите си, Ралица не излезе като победител от тази схватка. Взе чашата си с кафе и аха да я засили към земята, когато се сети за няколко думи на събеседничката си. Спря се, седна на стола. Още час... Съмна се. Заключи вратата. И легна на дивана...

   Зачуруликаха птички от алармата на телефона на Ясен. Това означаваше осем часа. Не че и двамата с Крис си бяха лягали повторно. След това, което той му разказа, нямаше как да се случи сънят отново да ги намери. Умът на доцентът бушуваше със същата сила, въпреки изминалите три часа. Посоки на варианти много, ала все блокираха в пресечната точка на решението си.

   - Крис!- сепна се изведнъж Ясен- Да отидем при директорката и да изискаме да видим първите обитатели на тази... болница, а? Какво ще кажеш?

   - Да изискаме?- повтори Брейси иронично.

   - Да, шефе! - ухили се още по-убедено Брайс- Ти си по-висшестоящият от двама ни, но можеш да използваш името на твоя шеф. „Изтупай“ го в ранг, който да я накара да не може да ти откаже. Пропусни лекарските титли- сам разбра, че не я вълнуват. Натърти колко влиятелен е той. А и думата „проверка“, я плаши.

   - Идеята ти никак не е лоша, Ясене, но ако я настъпя толкова силно, тя няма ли да покрие всичко и ние наистина да се озовем с пръст в... уста, така де- в хотел за няма и две седмици?

   - Крииис! - тупна го по рамото Брайс, извивайки един усоен издайнически поглед, като дори му запримигва леко озъбен- Благ човек си ти! Чаровник си!- Крис го тупна по главата- Използвай гооо! Влияеш на жените по невероятен начин!

   - Но аз съм лекар! Ясене, и ти си лекар!

   - Но си и мъж, Брейси! И ако искаш нещо да се случи, се постарай!- тук вече Ясен беше доста твърд. Крис наби юмруци в коленете си.

   - Тогава... Какво правим още тук?

   - Така те искам, братле!- ухили се Ясен. Взе една папка и лаптопа си.

   - Брайс!- спря го Крис на вратата- Дай ми двадесет минути и лаптопа си! Дойде ми нещо на ум. А и програмката ти... за наместване на думички ще свърши добра работа!

   - И каквоо... точно ти дойде на ум?- попита го колебливо Ясен.

-  Все още търсим съюзници! Може би вече имаме един колебаещ се, но ни трябват още! А съюзниците, не трябва да пострадат, нали?- Ясен кимна- Но и себе си трябва да подковем! А точно сега подпечатвам твоята идея, с твоето творение!

   - Искам ли да знам, Крис?

   - И да не искаш- след малко ще го видиш!- и му намигна.

   Плиснали поредната шепа вода върху лицата си, сресани, пооформили вчерашните си дрехи, двамата уверено крачеха към кабинета на директора. Опитаха се да подминат секретаря, но не се получи. От една страна беше по-добре, защото щеше друг да си го отнесе, но пък изгубиха елемента на пряката изненада.

   На вратата ѝ се почука. Мина време. Повтори се, потрети се... Стана многократно. Секретарят се върна отново да звъни по телефона- нищо. После пак отиде до вратата. На второто почукване се чу едно несъбудено изкрещяване.

   - Какво?!? Какво си се разблъскал, Йорданов?

   - Директор, Андреева! Двамата господа от Австралия желаят да Ви видят!- каза плахо той. Ралица бързо се разсъни.

   - Ще ги приема след половин час!- отсече тя.

   - Да, госпожо директор, ще предам!- а тя хукна към спешния шкаф. От бързане се спъна поне пет пъти, но... гримира се, облече се и дори... свари кафе... за трима... Обади се на Йорданов да ги покани след точно уреченото време.

   - Добро утро, колеги!- усмихна се тя, а обръщението определено ги изненада. Кафето им беше сервирано в чаши от пушено стъкло. А тя беше облечена цялата в бяло- накъдрена от вратлето риза и права пола, покрити с лекарска престилка. Дори краката ѝ бяха обути в пантофи, а косата беше прилежно вдигната в стегнат кок. Дори червилото беше в блед нюанс на прасковен цвят- Как се чувствате тук до сега? С какво мога да бъда полезна?- двамата имаха съмнения, дали това е същият човек, но все пак дрехите не правеха изгледа от вътре. Просто рамката беше различна.

   - Директор, Андреева!- започна с равен и приветлив тон Крис, Ясен след него превеждаше- Впечатлени сме от Вашата болница! Апаратурата, пациентите Ви, този невероятен напредък в липсата на резистентност към толкова интересния... антибиотик. А дори вече не съм сигурен дали изобщо е бактериоцид, или бактериостатик? - Ралица се изправи победоносно- И макар да сме тук едва от няколко дни, смея да твърдя, че пробивът Ви е феноменален. Нямам право да искам от Вас молекулата, тъй като патентът си е Ваш, но резултатите които ми предоставихте, споделих с началника на нашата болница в Австралия.

   - Сериозно ли?- възкликна Ралица, а Брайс просто премести погледа си напред в празното пространство.

   - Да, директоре! - продължи Крис, чрез Ясен- И той като мен остана поразен. И по този повод аз, Крис Брейси, искам да Ви се извиня за поведението си от първата ни среща. Умората ме прави раздразнителен.

   - О, моля Ви!- махна Андреева небрежно с ръка- Няма проблем и всичко е забравено!

   - В знак на съдействие и сътрудничество- продължи Крис- директорът на нашата болница и научно-изследователският център в Австралия, и мой пряк началник- силно натърти на последната дума- професор доктор Хитоши Нагава- Ралица се оцъкли- А да, пропуснал съм да кажа- човекът си е японец, тааа... Той поиска от мен да осъществим- аз и моят асистент, доктор Брайс, среща и наблюдение с хората от първата постъпила група тук!

   - Първата група? - повтори Андреева и се почеса зад врата.

   - Да, директоре! - по възможност поне... тридесет човека.

   - Тридесет и шест! - изстреля набързо и почти неразбираемо Ралица.

   - Моля!?- каза Ясен - Повторете, за да преведа, ако обичате!

   - И на какво се дължи интересът на директор Нагава? Какво го кара да поиска наблюдение над „първите“?- впи изпитателно погледа си в Крис тя.

   - Той, както и ние, смятаме, че отговорът е заключен и скрит сред тях.

   - Отговор на какво?- заяде се сподавено Ралица в опит да се прикрие.

   - На бъдещия лек!- отговори категорично Брейси чрез Брайс и се усмихна победоносно.

-  Изследването Ви няма да бъде пълно! А това може би ще го обезсмисли!?- с прикрито раздразнение продължи директора.

   - Защо го казвате? - Ясен дори изпревари Крис.

   - Защото четирима от групата вече не са сред... живите! Не удържаха на заразата!

   - И все пак са повече от тридесет! - зачовърка Крис.

-  Така е! - бавно мигна Андреева, докато се самоуспокояваше- Дайте ми време да обмисля решението си!

   - Добре! - каза още по твърдо Крис- Ясене, отвори лаптопа и покажи после писмото на директор Андреева. След това го разпечатай! Но сега ми го дай!- и Крис го обърна към нея- А това е лично обръщение от професор Нагава във видео към Вас! - и ѝ го пусна със субтитри. Ясен извърна глава и се извъртя към принтера. Това не го очакваше. След като изгледа видеото, Андреева каза:

   - До края на деня, ще имате своя отговор, господа! А сега, ако обичате, бихте ли ме извинили! Имам работа!- тя вдигна телефона - Йорданов, доведи доктор Бърчинков - обърна се към тях- той ще ви придружи до лаборатория номер четири- Йорданов, после ела при мен! - и погледна отново към тях.

   - Разбира се, директор, Андреева! - усмихна се Крис и леко се поклони. И двамата с Ясен излязоха. Изчакаха отпред при секретаря. След десетина минути дойде един по-възрастен мъж, може би към шейсете, който ги подкани безмълвно след себе си. Йорданов отиде при Андреева.

   - Доведи ми Пехливанов!- само скръцна тя и вечно настръхналият човечец отново излезе.

   Докато вървяха по коридорите и асансьорите, Ясен прошепна на Крис:

   - Какво правиш? Какво беше това изпълнение с видеото?

   - Просто трик !- отвърна Брейси.

   - Абе, ти луд ли си? Ами, ако все пак някой от многобройния ѝ екип, в действителност разбира японски? „Преводът“ ти ще падне в канала. Тогава какво?- ядосано продължи Ясен- Как можа да свършиш подобна глупост? Нали уж ги вършехме двамата?

   - Не, Ясене! Казах, че ги върша само с теб! Просто спечелих време, братле! Сега нея друго я тревожи. Това не е първото, за което да мисли в момента.

   - От къде знаеш, а Крис?

   - Видя ли я как местеше поглед към телефона си при всяка възможност? Сякаш очакваше нещо?... От някого? В момента има причина от която тя се страхува повече, Брайс!- и го погледна- И това, не сме ние!- и влязоха в лабораторията.

   - Прекалено си самоуверен, Крис! Но всичко това ще излезе и през моя... нос.

   - Стегни се, Ясене! Защото... Интересното те първа предстои!

   Изтупаха 29 на земята и заключиха килията. Нищо освен новобликналата кръв по лицето ѝ не се движеше. По интересен начин шареше тя старите синини. Но дълбоко в съзнанието ѝ след този нокаут се случваше нещо... 29 сега стоеше боса, на ръба на скалата, в болничната си премяна. Беше горещо. Въздухът лепнеше.Тя започна да се поти. Огледа се. И когато погледна надолу видя пропастта и камъчетата, които потънаха в нея, изринати от краката ѝ. Но от там погледът ѝ се изкачи нагоре по водата. Грееше слънце, а лъчите му превръщаха в дъга пръските на водопада, които минаваха през тях. Толкова буен и красив, сега той пееше своята песен и я изпращаше към тъмната бездна. После 29 видя и нея. Облегнала глава на един камък, непознатата изричаше слова, а родилните мъки я преследваха. Видя и ятагана от другата страна на скалата, който се спускаше бавно към родилката, заедно с притежателя си. 29 се разкрещя. Но от устата ѝ- ни вопъл, ни стон, ни звук. И като, че ли на пук, шумът на водата се засили. 29 започна да ръкомаха. Не можеше да позволи това да се случи... Не трябваше да се случи. Емоциите на 29, почти я катурнаха от скалата, а... Жената отсреща, щеше да даде живот, а той щеше да вземе и двата. Когато родилката го видя, вече беше късно... защото ножът полетя към нея. Тя изкрещя силно, ала не от уплаха. От очите на 29 потекоха сълзи. Тя се срина на коленете си. Но тогава го видя... Ятаганът бе пресрещнат с дълъг нож и от пътя си към жената, сега се заби в ръката на вече приземилия се. След миг врагът летеше към бездната... Чу се плач. Родилката се надигна с бебето в ръце, а мъжът клекна до нея и я целуна по челото. И тогава за първи път 29 стигна до думите им.

   - Как ке я именуваш?- попита той. Тя го целуна и после изстреля очите си право към 29 и сякаш отговори на нея.

   - Водопея...

   - Аррр!- изкрещя 29 и се изправи рязко. Болеше я. Гореше я. Изви тялото си по протежение на изгарящата болка. Повдигна блузата нагоре. Черният релефен белег, този път се бе появил от другата страна. Опипа и мястото на предишния... Той не беше изчезнал. Сега 29 имаше два симетрични черни, големи колкото половин палец триъгълници- Оооо, не!- 29 усети втори пристъп на това странно изгаряне от вътре навън. Омаломощена, се простря отново на земята. И докато успокояваше дишането, осъзна нещо... Сънят ѝ имаше цвят!- Какво означава всичко това?... прошепна на себе си тя.

   - Колеги!- започна възрастният лекар- Името ми е Серафим Барчинков- доктор по клинична химия и физикохимия- Не понечи да се ръкува с тях. Ясен преведе- Предполагам сте запознати с Термодинамичния анализатор?- и посочи апарата- А и да не сте, не ме вълнува особено. Нямам времето и със сигурност позицията, за да ви обучавам. Насладете му се сами!- обърна се и излезе.

   - Топло посрещане, няма що!- каза Ясен, изпращайки го с поглед- Нещо не е наред!

   - Хайде!- бутна го Крис- Поне се направи на съсредоточен за час-два. Все пак това е машина, която показва какво се случва с дадено лекарство от приема до елиминирането му, от гледна точка на термодинамиката. При това... доста добра бих казал.

   - Гледай си я ти!- върна му Брайс.

   - Спри да нервничиш и поне се разходи. Намери си подходящо място и стартирай програмата си- оназо... другата!- през зъби му отвърна Крис, за да не се разбира много много- все пак английският не беше нещо неразбираемо- Тя е основната причина да се съгласяваме на тези тъй „обучителни“ разходки! Тъй, че не ми мрънкай, ами действай!- Ясен го послуша и след три минути си избра бюрото в диагоналния ъгъл.

   Денят премина. Вечерята също. Двамата се отправиха към стаята си. Тъкмо взеха последния завой, когато някой се провикна зад тях.

   - Доктор, Брайс, доцент, Брейси!- бягаше към тях дребният задъхващ се вече човечец. Беше секретарят Йорданов- Директор Андреева Ви очаква в кабинета си!- и повдигна очилата си, за да идат на място.

   - Тази жена обича нощните визити, Брайс!- смънка Крис.

   - Идваме!- извика Ясен на вестителя и после върна шепнейки.

   - Може да е взела решение... да ни свитне!- и тръгнаха след секретаря. Малко преди да влязат се разминаха с познато лице. Е, поне такова беше за Брейси!

   - Аригато!*- прошепна му тя и продължи.

   - Познаваш ли я?- пита го Ясен.

   - Това, братле... Е първият ни истински приятел тук!- и влязоха.

   - Добър вечер, господа!- каза Андреева, докато гледаше през прозореца. Сега бялото беше заменено със змийско-зелен костюм- панталон и сако, раирани с релефни люспи- Добре ли мина денят ви?

   - Чудесно, директор Андреева!- отвърна Крис на гърба ѝ с усмивка- Термодинамичният анализатор се оказа изключително...

   - Взех решение!- прекъсна го безцеремонно тя- Не мога да отрека щедростта и признанията в думите на професор Нагава, а Венера- Ралица поклати нехайно ръка- моя служителка, ме увери в автентичността на думите му. Не мога обаче и да се съглася напълно с вас и исканията ви.

   - Тогава какво ще направим?- нетърпеливо и леко остро попита Брейси, Ясен смекчи тона му в превода.

   - Това, че сте чужденец, доцент Крис Брейси, би могло да уплаши хората, които с които искате да се срещнете и наблюдавате.

   - Какво намеквате?- избърза Ясен, за да прикрие гнева на Крис. Дори го хвана за китката.

   - Ето какво разрешавам, вие решете дали ви устройва- и чак тогава се обърна към тях. Устните отново бяха ярко червени- С хората от първата група, ще разговаря само доктор Ясен Брайс! Вие, доцент Брейси, ще бъдете само... и единствено- на което натърти Андреева- наблюдател. А на срещите Ви, доктор Брайс, с хората от последната декада, ще присъствам и аз! Това са условията ми! И ако са угодни за вас двамата, то значи имаме сделка!- довърши директорът, като събра ръце пред себе си и се усмихна самодоволно. След като Ясен преведе всичко, Крис се прокашля и каза:

   - Предложението Ви е много щедро, директор Ралица Андреева! И ние с радост го приемаме... И ако това е всичко, Ви пожелаваме една лека и спокойна нощ... Отново кимна и тръгнаха към вратата.

   - Да, доцент Брейси... От сърце пожелавам... Спокойна да е!- и го проследи с поглед докато не се затвори вратата.

   - С краткият си престой няма да стигнете и до 23-я- проскърца през зъби тя, докато трополеше с нокти по бюрото...

   - Ясене!- започна остро и категорично Крис, още в първата секунда, в която останаха само двамата- Започваш отзад напред!...

Helleborus odorus- Кукуряк

Nerium oleander- Зокум, Олеандър

Аригато!- „Благодаря“- от японски език