Глава IX
Изминаха четири години. Силимарина прехвърли двадесет и едно лета. Отдавна не живееше на същото място, в същата онази къща. Сега много покриви имаше тя над главата си- повечето от звезди. Само зимата си обитаваше един по-широк скален процеп, по-високо в планината. Но наследството от прежди, платове, платна и конци- сбрано там в скрина в стаята на майка ѝ, сега Силимарина, бе превърнала в дрехи. Малко на криво, но красиво извезани. Нямаше нейните чевръстите пръсти и умелата игра с иглата, но се беше справила доста прилично. Овчите кожи, които покриваха тоя скрин, сега се бяха превърнали в кожух. Трябваше си, щото зимата в тая планина сурова и жестока беше.
Кога пукнеше пролет, девойката ходеше да помага със земеделската и къшна работа на различни семейства в нейното и още две села. Избягваше да казва коя е, но имаше хора, които си я познаваха. Такива, които я бяха запомнили от оная нощ. Тя не се повтори, ала и те дума не продумаха. Пазеха си я. Дали от страх, дали от възхищение ...