Чакаше го доста работа и извън кухнята, но най-напред искаше да си направи супичка. Така – по негова рецепта, в негов стил, за неговата душа.
А това изискваше малко работа и много мисъл…
Разбира се, една хубава супа трябва да е питателна и вкусна. За да е вкусна – не й трябва старо съдържание. Никакви овехтели зеленчуци! Никакви стари моркови, картофи, целина и каквото там рече да добави. Старото само пречи и трудно минава през гърлото, а после дразни стомаха.
Затова – млади елементи. Хубави, леки, удобни за всичко.
Разбира се – добре нарязани. Разделени на малки, много малки късчета. Удобни за предъвкване и преглъщане. Докато се усетят – и вече са в системата му. Храносмилателната система.
А най-добре е да ги атомизира. С пасатора. Разбивай, разбивай, никакви струпвания или събирания на две даже парченца. Вредно е. Може да предизвика киселини в стомаха.
Което той не обича. Свикнал е да лапа и не иска да повръща. Дори в тоалетната ходи рядко – не му се разделя с погълнатото…
Най-добре ...