В кутия съм. Намирам се тук още откакто се помня. Всъщност не мисля, че съм способен да илюстрирам как изглежда светът отвън, поради простата причина, че никога не съм го виждал. Нямам ни най-малка представа какво се крие иззад стените на моя затвор. Кутията ми е изработена от здрав, непроницаем картон, а най-интересното е, че аз съм единствен в нея. Няма никой друг освен мен, който да ми прави компания или поне да е тук да си мълча заедно с него. Самичък съм. И това ме убива.
Нужно ли е да спомена, че съм пумпал. Да, пумпал. От онези дървените, шарените, изпъстрени с цветовете на дъгата, с леко издължена сферична форма, полиран и лъскав. Моето единствено призвание е да се въртя, да обикалям своята ос безспир, като планетите, като галактиките. Но проблемът идва оттам, че когато започна да извършвам предназначението си, поради което съм създаден се блъскам в стени. Те са навсякъде около мен. Не ми позволяват да разкрия своя потенциал, да се развихря в пълната си същност. Река ли да се з ...