Радослав слушаше думите на Миролюб сериозно, свъсил вежди, нервно мачкаше цигарата между пръстите си и на края проломоти.
– Какво искаш да кажеш, Миро с това, че и аз съм от неподходящите твари? Благодаря ти за кафето и сандвича и извинявай за времето което си пропиляваш заради мен, в празни разговори!
Миролюб спря дори да диша за секунда от изненада. Не очакваше да бъде така разбран от приятеля си.
– Я недей, недей така! Зная че ме разбра добре. Казвам го за тия,които ни подведоха, за тия, които се подиграват с доверието ни...
– Ами...де да знам -промърмори Радослав - ,може да съм ти в тежест!-но вече по-спокойно,пооправи намачканата си цигара и я запали,като бавно и с удоволствие издишаше дима ѝ.
– Така е,съгласен съм с теб,но не бива да виждаме само грозното.Виж и дребните,мънички хубави моменти,те са повече.
– Ех ,Радо,ама и ти ме уморяваш с твоя позитивизъм! Не виждаш ли какво става около нас.с нас ?
– Виждам,това че нямам крак,не значи,че съм сляп!Но ти защо не искаш да видиш и д ...