Ако капките са думи, то дъждът е моята история..
Всички, запознати с историята ми, го знаеха. Много вода се изля по улиците на душата ми и колко още ще се излее. Потопът е в заформяне и аз го очаквам с вдигнати към небето очи, мълвейки подпорите си, държащи ме години вече - Ако мога да понеса това, мога да понеса два пъти повече.
Първо е ръмежът, донесен ми от повей на вятъра. Той започва мелодията. Той е увертюрата. Всяка локвичка е по-дълбок тон, а всяко стъкло - камертонът на оркестъра. Засвирват цигулките тихо, а ударните инструменти подават все повече и повече ритъм на концерта.
А в мен междувременно започва да се образува тежкото кълбо от буреносни облаци, разпръскващо мъглите си из цялото ми тяло и ум, задушаващо ме и обливащо съществото ми със студен въздух. Наоколо започва да се чува тътенът от гърдите ми, предупреждаващ присъстващите, че се задавам с всичките си мисли.
Последва го дъждът с далечния гръм и светкавицата, озаряваща хоризонта. Диригентът обръща нова страница в па ...