Баба беше пестелива жена. Животът я научил да обръща всяка стотинка два пъти, преди да я похарчи. Тази си добродетел считаше за достатъчно важна, за да я предава и на бъдните поколения на родата. Мъкнеше ме по Женския пазар и не купуваше нищо, докато не го обиколяхме поне веднъж. След това пристъпваше към набелязаните щандове, като нагледно демонстрираше умението си в пазарлъците. Подир всяка сделка се обръщаше към мене с дидактично пояснение от сорта:
— Видя ли, спестихме десет стотинки!
На тази възраст и през ум не ми минаваше да се усъмня в гениалните способности на кой да е възрастен, най-малко в тези на баба. Не че знаех точно какво са това десет стотинки, но тонът, с който тя го заявяваше, бетонираше в мен убеждението, че става дума за нещо жизнено важно.
***
Тръгнах на училище, вече не живеехме при баба и тези разходки престанаха. Но през лятната ваканция, когато ходех при нея, тя реши да ги възобнови, проверявайки така как съм със смятането. Ако и да не можех да се меря с нея, ...