Кървавата икона

Пазарището по морския бряг  гъмжеше от хора  в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.

Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова дъсчица с шлифован грунд, се оглеждаше страхливо в очите на набързо преминалите забулени жени, докато лъжлив търговец  опитваше да му продаде яйца на двойна цена. Те щяха да му послужат да забърка боя, за да завърши иконата. Бе очертал контурите на овално, издъжено лице. Безизразно, плоско, с хладна бледност, скриваща се под гънките на черно покривало. Липсата на живот на рисунъка натъжаваше майстора, а времето за завършване, обещано на владетеля, препускаше бясно по  строго изпънатото чело на  Девата.

Унесен в мисли, не разбра откъде го перна през дясната буза гроздово зрънце. Обърна се, готов да  се скара на натрапника, но се отнесе в омаята на големите бадемови очи на 13-14 годишната  Персияна. Девойката имаше малки устни и тъничко носле, полуприкрити в сянката на тъмна роба. Орнаментиран мафорий* покриваше тъмната й коса. Нежна светлина галеше скулите й. Простичката й красота притегляше и носеше на душата едновременно хаос и покой.

 Замаян,  Михаил даже и не помисли, че е неприлично само момиче да ходи из града. С гроздовото зрънце, хвърлено по него, тя сякаш разчупваше строгостта на закона за спазване на целомъдрие до брака. Светло му стана. Бог сякаш го осени. Усмихна се. Докато се опомни,  девойката се бе отдалечила. Майсторът побърза към вкъщи, за да оцвети с  живостта на девойчето иконата, да й даде душа. На вратата на простата му килия, в която съхраняваше телесната си чистота, се похлопа. Помещението заблестя, сякаш някой изсипа отгоре  звезден прашец. На прага стоеше Персияна, бяла като светлина.

-Майсторе, под открито небе  истините са ясни за очите. Под покрив ограждаш сетивата си за светлината. - усмихната  изрече тя и го дръпна за ръката с лудешки плам. - Отвориш ли очи за божественото и иконите ти ще оживеят... Смиряваш ли се пред  просторите, ще ослепееш. Да вървим да ме рисуваш.

Михаил  се подчини кротко. В полето, сред омайните треви, под пръстите на майстора заструи светлина. В обятията на девойката познаваше свободата и завършеността. Отваряше сетива за същността на живота. Безизразните контури на  женските лица по иконите му някак се очовечиха,  стоплиха се. Бе докоснал божественото.

Персияна се почувства непразна. Женски плод носеше в утробата си, женски, но презрян. Посочиха Персияна като омърсена. Хванаха я и  с тояги я наказаха за дързостта. Пометна отлъчена.

-Мъжко го рисувай, майсторе, че женските чеда са неискани. – каза Персияна, докато  издъхваше. - Цветя с кръв поят ли се? Деца презират ли се?

Михаил, ослепял от сълзи,  хапеше устни в килията на тъмницата пред студената безизразна икона. Бе загубил просторите. Пространството  тъмнееше. От ляво го перна нещо, запари като олово в гърдите... Като проклятие...

От  век на век иконата  носи хаос и покой на душата и смърт постига всеки, който  вдигне ръка срещу дете.

 ________________

* - Мафорий - кърпа за глава