Пазарището по морския бряг гъмжеше от хора в раннните часове на деня. Мустакати търговци раздипляха платнища. По тях редяха глинени съдинки с мед и зърно, сочни червени ябълки, дюли, сушено грозде, прясна риба, подправки, платове, ароматни масла.
Михаил, иконописецът, подпрял под мишница кипарисова дъсчица с шлифован грунд, се оглеждаше страхливо в очите на набързо преминалите забулени жени, докато лъжлив търговец опитваше да му продаде яйца на двойна цена. Те щяха да му послужат да забърка боя, за да завърши иконата. Бе очертал контурите на овално, издъжено лице. Безизразно, плоско, с хладна бледност, скриваща се под гънките на черно покривало. Липсата на живот на рисунъка натъжаваше майстора, а времето за завършване, обещано на владетеля, препускаше бясно по строго изпънатото чело на Девата.
Унесен в мисли, не разбра откъде го перна през дясната буза гроздово зрънце. Обърна се, готов да се скара на натрапника, но се отнесе в омаята на големите бадемови очи на 13-14 годишната Персияна ...