Къщичка в гората

          Студено декемврийско утро; всичко наоколо е покрито с приказна ледена дантела. Целият край е потънал в хладна мъгла и тишина, необезпокоявана от нищо и от никого.

           Горското таласъмче разтри бързичко очи и стана бодро от легълцето си.

           -Бр-р-р! Ама че студ! - затрепера то.

          Малкото му прозорче бе заскрежено и през него едва проникваше бледа светлина.

           Таласъмчето облече вълнените си дрешки и обу кожените си цървулки.

Навън пред него се откри приказна зимна картина - неповторимо красива, но и много студена.

            Горското таласъмче поизчисти набързо малката си хралупка, напали огън и се зае със закуската. Препече няколко филийки от сусамената пита, изпържи няколко сухи доматчета, претопли малко от снощния бобец с оризец. След като си хапна добре, пийна чаша ароматен плодов чай.

             Денят се влачеше едва-едва, потънал сякаш в безкраен и неясен сън.

             Врабчо кацна на заскрежения клон и уморено склони главица. Леденият въздух се раздвижи от лекия източен ветрец.

              Малката птичка падна изведнъж и слабо изписука.

             - Хей, кой е там?- изплаши се Горското таласъмче.

             -Пуи! Пиу!

             Птичето със сетни сили се повдигна и видя близо до един шипков храст чудно прозорче, от което идеше слаба светлина.

              -Я! Кой ли живее там?- и Врабчо се затъркаля към тайнственото прозорче. След като стигна до него, птичето плахо почука о стъкълцето:

              -Чук! Чук!

              -Кой е там?- изписка слабо гласче отвътре.

              -Аз съм Врабчо Сиводрешкин. Много ми е студено и съм гладен. Моля те, приюти ме за малко!

              -Привет на тебе, пиле дребно - рече Горското таласъмче и открехна вратичката на скромната си хралупка.

              -Пиу! - изписука силно птичето. - Крилцето ми май е счупено.

              -Влез и се стопли. Ей сега ще го погледна.

              Врабчо сгря изстиналото си телце и измръзналите си крачета. Таласъмчето му даде да хапне малко фъстъчки, парче топла пита и сушени плодчета. Врабчо пийна и ароматна чаша гъбено бульонче с чер пипер и резенче лимон.

              -Благодаря ти! - рече Врабчо.

              Не щеш ли, на вратата се почука тихо.

              - Кой е? - в един глас попитаха Врабчо Сиводрешкин и Таласъмчо горски.

              -Аз съм Мишка Опашатка. Кожухчето ми се изтърка, нямам и какво да хапна. Бихте ли ми дали мъничко да се постопля?

              -Влез и сгрей морни си нозе!

             И приятелчетата станаха трички. Горското таласъмче рови из нощвите, Врабчо чупи сухи клони, Мишка Опашатка шета и подрежда.

              -Имаш горско винце в орехова бъчва. Ех, да си ми живо, братче таласъмче!

               -Имаш ти и круши, ябълки и сливи. А пък тез малини колко са красиви!

              -Гъбки си нанизал, чесънче си сплел. Колко си събирал, ех, че си умел!

                                                            *      *      *

                Леден ден догаря, чезне светлината бавно.

                А в хралупката се гушат мънички душици.

                Скоро иде Януари, Сечко най-голям и зъл.

                Трака кости стари, вие като вълк.

                 Зимата навън владее и със леден глас си пее:

                -Спи светът, омаяла съм го добре!

                Сняг и студ са обвили всичко -

                и морета, и реки, планини, горички.

                Чезне слънцето оттука,

                 вие буен вятър.

                 И мъгла се стели

                 прави листи бели.

                 Зима, зима е сега. Мрачно над света пада тишина.

                                                             *       *       *

               Вечерта дойде и трите приятелчета си хапнаха добре от запасите на Горското таласъмче. Навън се прокрадваха сенки, а в малката хралупка бе топло и уютно.

                                                             (край)